Изтичащата 2015 година беше ключова за амбициите на кремълския диктатор Владимир Путин да обоснове съществуването на „собствен път“, като в много отношения пропагандните бойни полета се оказаха по-важни и от истинските.
Смешното в случая е, че покрай нелепата смърт на СССР, самата нова история на Русия е очеваден пример за крахът на предишния „собствен път“! Търсенето на алтернатива на либералната демокрация и пазарната икономика, обаче, продължава с неотслабващ ентусиазъм и православна вяра в Божествената изключителност на обитателите на Кремъл! Както си му е реда, не закъсняха и българските опити за вписване в ... несъществуващото! Сякаш, нашите собствени горчиви спомени са ни малко! Нещо повече - побързахме да потвърдим правилото, че колкото по-малка е една държава, толкова по-големи са напъните й за вникване в неведомите пътища на геополитиката!
На родна почва всичко започна още преди повече от четири десетилетия, когато усърдно търсещите алтернатива на либералната демокрация и пазарната икономика български отговорни другари откриха ... Япония. В онези години даже чугунените глави, управляващи НРБ си даваха сметка, че няма нищо вдъхновяващо в примера на СССР, въпреки, че не го признаваха на глас, чак до самия край на Империята на злото. Така се родиха и незабравимите изблици на удивление пред спецификите на „японския път“, които едва ли не били вградени в основите на японското икономическо чудо. Цензорите от ЦК на БКП даже позволиха през 1984 г. на Марко Семов да напише книга по въпроса, в която подробно да обснове как има и „друг капитализъм“. Всъщност, предприемаческият дух, трудолюбието и, не на последно място, свободата да правиш бизнес са в основата на всеки успех по света. И Япония е всичко друго, но не и изключение от правилото! Колкото до спецификите – има ги навсякъде. Свои традиции и особености в корпоративната култура имат не само в „Сони“, но и френските производители на вино, и швейцарските майстори на часовници, и шефовете на немските автомобилни компании, и италианските модни дизайнери, и лидерите на американските технологични гиганти и т.н, и т.н. Далеч по-важен обаче е фактът, че всички те подчиняват дейността си на една и съща икономическа логика, в основата на която са залегнали практически идентични правила.
В наши дни, българските отговорни другари, които пак са си същите, откриха ... Китай! Явно, Япония тясна е за тяхната любознателност. Интересното в случая е, че дефицитът на вдъхновение от кремълъския пропаганден балон е почти същия като онзи от времето на СССР. По- умните знаят, че няма вълшебен начин чрез който балонът да се превърне в крепост, а по- глупавите явно го усещат инстинктивно! Поради което се налага българското търсене на собствен път само да маркира отбивката към Кремъл и да продължи към Китай! Проблемът обаче е, че изводите, които се лансират, не опровергават нищо, просто защото противоречат на фактите. Китай НЕ е търсеното изключение за икономически успех, съпътстван от управление на Китайската комунистическа партия!!! Свидетели на обратното - даже и Китайската комунистическа партия НЕ може да постигне какъвто и да е икономически успех без пазарна реформа, отваряне към света и най-вече без задължително необходимия минимум икономическа свобода, която бавно но сигурно води и до политическа промяна! Не случайно с просто око се вижда, че икономиката на Китай е най-силно развита именно в Свободните икономически зони. А специално Хонг-Конг, Тайван и Сингапур са типичния пример за това, какво са направили едни китайци, докато другите китайци в континентален Китай са влачили хомота, надянат им от другаря Мао.
Или, ако перифразираме Дън Сяопин (Не е важно дали котката е черна или бяла, важно е да лови мишки), то котката може да е всякакъв цвят - бяла, черна, на тигрови ивици, леопардови петна или с лъвска грива, но няма как да лови мишки ако е в ... клетка!
Просто нито Япония, нито Китай са изключението, оправдаващо властта на който и да е диктатор или диктаторска партия по света!
Такова няма!
Уви!Единственото което го има в изобилие е времето за губене. В края на краищата нищо не пречи търсенето на нови пътища да продължи и през следващата 2016 г. и така до края на света!
Антон Луков
Вашите коментари