Америка дебатира как да отговори на терористичните атаки в Париж.
За съжаление, както на сегашната политика на президента Обама, така и на други неотдавнашни предложения им липсва стратегическа визия за Близкия изток след като "Ислямска държава", или ИДИЛ, бъде разбита.
Няма отговори, или пък има само остарели такива, на основния въпрос: Какво става след "Ислямска държава"? Това посочва в свой анализ за NY Times изследователят Джон Болтън от Института American Enterprise. Той беше постоянен представител на САЩ в ООН от август 2005 г. до декември 2006 г., припомня БТА.
Преди сегашните неефективни усилия на Обама да прераснат в една мощна военна кампания за разгромяването на "Ислямска държава", ние се нуждаем от ясна представа, споделена с натовските съюзници и с други, за това какво ще дойде на нейно място, пише анализаторът.
Според него изключително важно е този въпрос да бъде решен преди да бъдат обсъдени каквито и да са оперативни планове. Стратегията не се изгражда отдолу нагоре - напротив, тактиката се чертае, след като сме определили крайните цели.
Днешната реалност е, че Ирак и Сирия във вида, в който ги познаваме, вече не съществуват.
"Ислямска държава" създаде една нова структура на територията на някогашната Османска империя, като мобилизира сунитската опозиция срещу режима на президента Башар Асад и срещу доминираното от Иран правителство в Ирак. След дългогодишни усилия се очертава и един де факто независим Кюрдистан.
Ако в този контекст разгромяването на ИД означава възстановяването на властта на Асад в Сирия и на иранските марионетки в Ирак, такъв изход не е нито осъществим, нито желан, пише Болтън.
А вместо да се мъчи да възкреси картата от времето след Първата световна война, Вашингтон трябва да признае новите геополитически реалности. Най-добрата алтернатива на "Ислямска държава" в Североизточна Сирия и Западен Ирак е една нова независима сунитска държава.
Този "Суни-стан" има икономически потенциал като производител на петрол (разбира се, след преговори с кюрдите) и може да бъде защитен вал както срещу Асад, така и срещу съюзения с Иран Багдад. Управниците на арабските страни от Залива, които досега би трябвало да са проумели риска за собствената си сигурност от спонсорирането на ислямския екстремизъм, могат да осигурят значително финансиране.
А Турция - да не забравяме, все още съюзник от НАТО - би се радвала на по-голяма стабилност на южната си граница, което най-малкото би направило съществуването на нова държава поносимо.
Функционалната независимост на Кюрдистан още повече стимулира този подход. Кюрдите най-после се превърнаха в голяма сила и Багдад и Дамаск трябва да се съобразяват с тях. Те не могат да бъдат придумани или заставени да предадат контролирани сега от тях територии на Асад в Сирия или на иракските шиитски милиции.
Кюрдите все още са изправени пред огромни предизвикателства и опасно несигурни граници, особено с Турция. Но един независим Кюрдистан с международно признание може да се окаже от полза за Америка.
"Нека да бъдем наясно, правителството на този нова сунитска държава още дълги години ще е далече от демокрация от тип "Джеферсън", казва още Джон Болтън и допълва, че това е район, в който има малко алтернативи на военни или полуавторитарни правителства. Сигурността и стабилността са достатъчно амбициозни цели.
"Както направихме в Ирак през 2006 г. с т.нар. "пробуждане на Анбар" - операцията срещу бунтовниците, която изтласка Ал Кайда от крепостта й в тази (западна) иракска провинция, - ние и нашите съюзници трябва да овластим авторитетни сунитски лидери, включително племенни власти, които държат на техните съществуващи социални структури", е препоръката на анализатора.
Несъмнено, тук се имат предвид и бивши иракски и сирийски служители от партията БААС, както и някои лидери от умерената сирийска опозиция. Всички те са за предпочитане пред ислямските екстремисти, категоричен е той.
Арабските монархии, като Саудитска Арабия, трябва не само да спонсорират тази държава в ранния й етап, но също да гарантират нейната стабилност и неподатливост на радикални сили. Преди време можеше и да обявим един йордански "протекторат" в една американска "сфера на влияние", но засега една нова държава ще свърши работа.
Това предложение за сунитска държава рязко се отличава от визията на руско-иранската ос и нейните протежета ("Хизбула", Асад и подкрепяното от Техеран правителство в Багдад). Тяхната цел - да възстановят иракското и сирийското управление в предишните им граници - фундаментално противоречи на интересите на Америка, на Израел и на приятелските арабски страни.
Следователно всякакви сондажи за американско-руска коалиция срещу "Ислямска държава" са както нежелателни, така и празни приказки.
Това, което Москва иска в Сирия, е да има един послушен режим (с или без Асад) и да запази своята военноморска база в Тартус, както и новата си ВВС база в Латакия. Техеран иска да запази господството на алауитите, пълна защита за (своето протеже) "Хизбула" в Ливан и Сирия.
Що се отнася до Ирак, Русия и Иран искат сунитските територии да се върнат под контрола на Багдад, което би укрепило регионалното влияние на Иран. Те вероятно искат същото и за Кюрдистан, но не разполагат с лостове за влияние там.
Сунитите днес подкрепят ИДИЛ по много от същите причини, заради които някога подкрепяха Ал Кайда в Ирак - като защитен вал срещу желанието да бъдат управлявани от Техеран чрез Багдад.
"Казвайки на тези сунити, че ако въстанат срещу срещу ИДИЛ в Сирия и Ирак, за награда ще бъдат върнати в обятията на Асад и неговата пасмина или на шиитската власт в Багдад, просто ще засили подкрепата им за джихадистите", убеден е Болтън.
Защо тогава те трябва да минат на другата страна?
Ето защо след разгромяването на ИДИЛ Америка трябва да преследва далечната цел за създаване на нова сунитска държава. Макар и трудно осъществима в близка перспектива, с течение на времето тя ще има по-благоприятен ефект върху регионалния ред и стабилност.
Създаването на алианс срещу "Ислямска държава" под егидата на САЩ, вместо предлаганата от Москва коалиция, ще изисква значителни дипломатически и политически усилия. Ще трябва да бъдат разположени американски сухопътни сили, което ще създаде чувство за сплотеност и ръководство. Това е необходимо за разбиването на ИДИЛ дори ако целта е просто да се възстанови статуквото отпреди войната.
Моделът е "пробуждането на Анбар", увеличаването на американската военна мощ (в Ирак) през 2007 г., както и кюрдските успехи срещу ИДИЛ. Въоръжени, обучени и съветвани от САЩ, местни бойци ще се обединят с арабските и американските конвенционални сили.
Военната операция не е най-сложната част от тази пост-ИДИЛ визия. Тя ще изисква и трайно американско внимание и ангажиране. "Не можем просто да се дистанцираме от таи ситуация, както направихме в Ирак през 2011 година", категоричен е Болтън в своя анализ.
Новата "Суни-стан" може да не е Швейцария. Това не е инициатива за демокрация, а политика на "студена сила". Тя съответства на стратегическата цел за унищожаването на "Ислямска държава", която споделяме с нашите съюзници и която е постижима./investor.bg
Вашите коментари