„И този парламентарен сезон бе време на пропуснати шансове за постигане на едно по-добро развитие на страната.
Но все пак в края на работата на Народното събрание се забелязаха някакви наченки на конструктивно поведение, които може да отчетем като положителен знак в работата на парламента, и които дават надежди за позитивна промяна, защото е ясно, че на страната са нужни много сериозни реформи в доста области. За съжаление това не стана в пълния му обем, въпреки че можеше и да се случи”, заявява социологът Васил Тончев пред „Стандарт”.
„Мнозина наблюдатели отдават това на сложната политическа конфигурация, която се получи в 43-тото Народно събрание. Това наистина е така и е резултат на разнебитената ни като цяло политическа система”, твърди шефът на „Сова Харис”.
„Хората изгубиха доверие в традиционните големи партии и се преориентираха към по-младите нови формирования, вкарвайки ги в парламента. В този аспект ГЕРБ безспорно се открои като фактор за стабилизация. Но и той не се оказа достатъчно мощен като парламентарно присъствие, за да изпълнява някаква своя целенасочена програма и страната да върви напред. Налагаше се непрекъснато да се осигурява нужното мнозинство за приемането на един или друг закон. Тук не става въпрос само за острите сблъсъци в пленарната зала и за размяната на лични нападки”, казва още той..
„Това не е толкова важно, а и го има навсякъде по света. По-скоро проблемът е в невземането на позитивни решения. Защото важни са не конкретните обвинения и разменени реплики между депутатите, а крайните решения, които те вземат. В политиката това е важно, а не толкова доброто поведение. В този смисъл именно ГЕРБ демонстрира лидерство, което до голяма степен обяснява и поведението на премиера Бойко Борисов, който се държи по-скоро като държавен глава, отколкото като премиер. Но това е в известен смисъл положителен факт, защото все пак в една парламентарна република премиерът се явява водещата фигура в изпълнителната власт. А и донякъде това се дължи на факта, че президентът Росен Плевнелиев някак не успя да влезе в ролята на балансиращата фигура, каквато му е вменена по конституция. И именно Бойко Борисов успя да намери баланса на силите в парламента, което е безспорен успех”, смята Тончев.
„Като цяло обаче страната не се придвижи съществено напред. Правителството трябваше да се задоволи с това, което има като ресурс, за да разпредели и бюджета. Прави се нещо в пенсионната система, в образованието, в здравната реформа, но в рамките на ограничения ресурс. И при съобразяване с вижданията на коалиционните партньори”, коментира социологът.
„В тази ситуация БСП и "Атака" определено заеха позицията на една тотална опозиция. Това обаче едва ли ще им донесе определени дивиденти, по-конкретно на БСП. Нормално е да има една ясно обособена опозиция, но в случая със съдебната реформа, за която бе ясно, че няма да се случи в първоначалния вариант, БСП трябваше да се включи по-конструктивно в дебатите около приетия нов вариант. И в крайна сметка да го подкрепи, вкарвайки още по-радикални елементи. За мен лично това бе голяма грешка от страна на ръководството на БСП”, твърди Васил Тончев.
„Що се отнася до практическия провал на референдума чрез отпадането на двата по-съществени въпроса, които трябваше да бъдат зададени на българския избирател, то това бе един закономерен провал. Те не бяха нито правилно формулирани, нито достатъчно юридически консултирани, и не случайно партиите в крайна сметка ги отхвърлиха. А и предварително бяха получили отрицателното становище на Конституционния съд какво би станало, ако тези въпроси са предложени по този начин, без конкретна формулировка, като например въпроса за мажоритарния елемент”, анализира социологът.
„За съжаление и след депутатската ваканция не може да е очаква някакво подобряване на дейността на парламента, защото цялостното поведение на партиите ще бъде подчинено на общинските избори. Защото е твърде вероятно резултатите от тях да доведат и до промени в кабинета в зависимост от представянето на коалиционните партньори”, предполага шефът на „Софа Харис”.
Вашите коментари