През последните седмици финансовите медии бяха тотално погълнати от случващото се в Гърция.
В интерес на истината самият размер на гръцката икономика е толкова пренебрежително малък спрямо глобалния брутен продукт, че фалитът ? по-скоро би попаднал в графа „ефектът върху слона при ухапване от мравка“, отколкото да породи някакво основание за пренасяне на икономическата зараза.
Точно в този момент обаче сериозните анализатори наблюдаваха с тревога процесите в Китай. Наистина
втората по мощ световна икономика излъчваше тревожни сигнали
което изостри нервите на пазарните участници. Нали си представяте кой може да спаси китайската икономика в случай на сериозни затруднения? Разбира се - абсолютно никой. С оглед на „размера“ Китай може да бъде спасен само от Китай.
И така - какво се случва всъщност?
„Ренминби“ на китайски означава „народни пари“. „Ренминби“ е жаргонът, който използват валутните дилъри за юана. За последните три месеца валутните резерви на китайската централна банка са спаднали с 40 млрд. долара. В момента те са на нивото от 3,69 трилиона долара. Този спад се дължи на непрекъснатите интервенции, които централната банка провежда на валутните пазари с цел да предпази националната валута от рязка обезценка. От октомври миналата година до юни тази година стойността на основния индекс на китайската фондова борса нарасна със 100%, а за последните три седмици спадът бе с 25%. За второто тримесечие на тази година ръстът на китайската икономика е в размер на 7% на годишна база.
Предварителната прогноза на агенция Ройтерс бе за ръст в размер на 6,9%. Някои специализирани анализатори на процесите в китайската икономика очакваха ръст от 6% за същия период на годишна база. Според Луис Кюиджс от Роял Бенк ъф Скотланд: „Винаги когато се публикуват данни за състоянието на китайската икономика, ние изпадаме в изключително тежко състояние, защото никога данните не са пълни и са по-скоро нагласени.“ И така - след години на бурен икономически растеж и динамично растящи доходи на китайската средна класа изведнъж нещо се счупи. Това нещо се казва „доверие на потребителя“. През последните месеци се забелязва активен отлив на чуждестранни капитали от китайската икономика. Според повечето чуждестранни инвеститори в Китай все по-трудно се прави бизнес, а административната тежест става непоносима.
През 2013 г. китайският президент каза следното: „Ние трябва да оставим пазара да движи икономиката ни.“ Този негов призив бе разбран прекалено буквално от китайците и те се втурнаха да инвестират на фондовия пазар. Като резултат от тази психоза цените на акции-те на китайските компании се помпаха месеци наред, достигайки абсурдно високи нива, които
категорично не отговаряха на техния фундамент
Известна е сентенцията, че „състоянието на фондовите борси най-точно отразява процесите в икономиката“. Разбира се, коректно е да добавим, че има известен времеви лаг. Логично е да допуснем, че даже и в Китай има такава корелация. Сега нали разбирате откъде идва страхът в очите на анализаторите.
Същевременно властите в Китай решиха да укротят срива на фондовата борса с типични „китайски номера“. От една страна, забраниха на основните акционери да разпродават притежаваните от тях акции за период от шест месеца. От друга обаче, разхлабиха условията за търговия на брокерските компании. Очаква се китайската централна банка да намали основната лихва. С една дума, може да се каже, че повечето от мерките за озаптяване на пазара бяха „от пазарни по-пазарни“. Този срив на фондовия пазар става точно в момента, когато започна да се говори и за балонизиране на цените на пазара на недвижими имоти. Нали си представяте какво означава „уплашена средна класа“ в Китай по отношение на потреблението - по всяка вероятност десетки милиони апартаменти, предложени за разпродажба. Точно това е най-големият ужас за китайските управници - стресирана средна класа. Вече многократно съм писал за решението на Китайската комунистическа партия за преминаване на икономиката от експортно ориентирана към такава, разчитаща предимно на вътрешно потребление. Разбирате ли?
Някак механично бе прието, че китайската икономика винаги ще расте, китайските стоки винаги ще бъдат евтини, Китай ще стане най-голямата икономика в света до 2025-а, китайският юан ще стане световна резервна валута и т.н., и т.н. От опит знам, че всички категорични прогнози, подкрепяни от болшинството анализатори, никога не се сбъдват. Случаят с Китай е точно такъв. Винаги съм бил изключително внимателен, когато съм коментирал Китай, защото там определено нещата не са наред. Когато се коментира ръстът на китайската икономика за последните 37 години, никога не трябва да забравяме прекалено ниската начална база. Образно казано 5% ръст на китайската икономика може да се сравнява с 0,5% ръст на американската икономика.
Между другото едно от обясненията на китайските регулатори бе, че „паниката на борсата е внесена от чужденците“. Как ли пък не. В историята на развитите икономики е видно, че постоянен икономически ръст, който същевременно да бъде и устойчив,
е невъзможен без развит фондов пазар
През този 37-годишен период на икономически растеж Китай не успя да развие истински фондов пазар, на който действително да действат чисто пазарни механизми. Не трябва да има абсолютно никакво съмнение, че това ще бъде основната пречка за ръст на китайската икономика с познатите досега темпове.
Според китайците важно е да можеш да четеш по устните на говорещия. Дали пък китайският президент, когато говори за „чисти пазарни механизми на доминиране“, има предвид, че държавата няма да подкрепи чрез директна финансова интервенция фондовата борса. Ако това е така, най-лошото за пазара на китайски акции предстои. Това от своя страна няма как да не се прехвърли и върху реалната икономика. Регулаторните органи забраниха всякакво листване (качване на нови компании за търговия) на борсата.
Ръстът на китайската икономика е точно там, където посочи Китайската комунистическа партия. Ако следващото тримесечие трябва да отбележи 10% ръст, не трябва да има никакво съмнение, че това ще бъде направено. При фондовата борса обаче нещата стоят по коренно различен начин. Спадовете са на дневна база и
това трудно може да бъде прикрито
Всеки спад увлича все повече хора в паниката. Повече паника, по-малко харчове от страна на средната класа, а това вече ще доведе до паника и сред самото правителство. Мисля, че ме разбирате.
За разлика от много мои колеги аз не съм много позитивен за китайската икономика през следващите години. „Социалистическият капитализъм“ или „капиталистическият социализъм“ показа множество пробойни. Той не е ефективен двигател на икономиката, а плюс това създава силно корупционна среда. Поради демографски причини Китай със сигурност ще стане икономическа суперсила на света рано или късно. Нямам абсолютно никаква идея обаче как ще се демократизира китайското общество. Без демокрация няма пазарна икономика. Без пазарна икономика няма устойчив дългосрочен икономически растеж. В това съм убеден. Без силен Китай е невъзможен устойчив глобален ръст.
Бисер Манолов/ в-к "Преса"
Вашите коментари