В нормалните партии е нормално да загубиш или да сгрешиш. Просто, една грешка НЕ означава, че трябва в буквалния смисъл да изчезнеш!!!В ГЕРБ обаче изчезващите грешници сякаш потъват в Бермудския триъгълник.
Да сте чували нещо за Фидосова? Или за генерал Тонев? Или за ... и т.н. Да не би някой да ги е ... уплашил? С нещо!
Общо взето, всички се досещат за причинно-следствената връзка между това „изчезване“ и първичните инстинкти, задействани от атавистичен страх. Хората не са просто сплашени, а буквално са смразени. И за това сигурно си има и ... начин. Има й #КОЙ да ги страхува!
По-важни са последиците. Няма друга партия, подобна на ГЕРБ, в която политическите активисти да се държат за всяка позиция, като удавник за сламка и в същото време всичко да зависи от една дума на вожда. Ясно е, че навсякъде има интриги и съперничества, но никъде те не са толкова животоопределящи. И като цяло се овладяват чрез правила, а не чрез безпрекословно единоначалие!
Типичен пример е кариерата на Цветан Цветанов. Повечето наблюдатели на политическите процеси са убедени, че него го пази миналото му на вътрешен министър или депутатския имунитет. Всъщност, голямата битка на Цветанов не е в съда, а вътре в ГЕРБ.И силата му се измерва с влияние в партийните структури. В случая съдът е само средство – нищо повече!
Опасността от вътрешнопартийното обезличаване се оказва най-страшния филм не само за него, но и за стотиците и хиляди партийни Цветановци. Също като в някой ужасяващ хорър, те треперят при всяко явяване пред огледалото – ако техният образът отсреща избледнява, огледалото ги поглъща и ги чака адът от ... другата страна!
Затова Цветанов търпи, когато го наричат унизителното Цецо. Ако ще да го нарекат Смрад, като окаяния герой от „Игра на тронове“, отговорът ще бъде „...римува се с ад. Или с гад!“
Антон Луков
Вашите коментари