Западът се държи така, сякаш има проблем с Владимир Путин. Всъщност има проблем с Русия. Руският президент е продължител на една дълга традиция на руския начин на мислене. Неговото сваляне от власт няма да оправи нищо.
Всеки вероятен негов наследник ще поеме по същия курс, може би с малко по-малко мъжкарство. Това пише за "Файненшъл Таймс" анализаторът Томъс Греъм. Той е бивш директор на отдела за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ.
Проблемът "Русия" не е нов. Той възниква преди 200 години в края на наполеоновата епоха, с разкриването на това, което днес бихме нарекли "пропаст между ценностите". През 19 век Русия поддържа аристократичен режим, докато Европа се придвижва към либерална демокрация.
Русия все още си остава голяма сила, ключова за европейската сигурност. Как да бъде предпазена Европа в присъствието на силна държава, чужда на модерната философия на света? Такъв е бил проблемът тогава, такъв е и сега.
Европейските страни търсят сигурност в баланса - Русия го търси стратегически. Това разбиране произлиза от нейното положение в огромната, необятна Евразийска шир, през която армиите са се придвижвали с лекота. Исторически погледнато, Русия е изтласкала границите си толкова далеч от центъра си, колкото е могла. Тя не е спирала, когато е срещала естествени физически препятствия, а само когато се е сблъсквала със силни съизмерими държави. Там, където Западът вижда империализъм, Москва вижда издигане на защити.
Във времето такава съпротива е срещана в лицето на германската сила на запад, Великобритания и САЩ на юг, Китай и Япония на изток. Така руската зона за сигурност се очертава в Северна Централна Евразия - бившето съветско пространство. За Москва държавите там са изправени не пред избор между независимост и руска доминация, а между това да бъдат доминирани от Русия или да станат нейни врагове. Такава битка, според Москва, се води в Украйна.
Освен това, Русия опонира на доминацията на Европа със собствени сили и не се чувства добре при силен Европейски съюз. Причината е ясна - Русия може да се мери с Великобритания, Франция или Германия, но никога не може да бъде равна на Обединена Европа, която по население, благосъстояние и сила ще я направи да изглежда нищожна, така, както САЩ правят в момента. Всяването на раздори между европейските страни и между Европа и САЩ може да предотврати появата на сериозна заплаха.
Страховете на Русия се подсилват и от усещане за уязвимост. Икономиката й е в стагнация, технологиите й вече не са иновативни, а външни сили - Китай, Западът и радикалния ислям, отправят постоянни предизвикателства в бившето съветско пространство. Изкусително е да се действа твърдо и да се гонят заплахите чрез парадиране с ядрено оръжие, например.
След 20-годишни надежди, че Русия може да бъде вкарана във воден от Запада модел на международен ред, повторната поява на руския проблем шокира Запада. Но заплахата е ограничена. Това не е надигаща се революционна сила, а отслабваща държава, опитваща се да си възстанови силата. Това може да се постигне. Един възможен начин е като се вдъхне нов живот на европейския проект. Това означава решително справяне с източниците на антиевропейски настроения - дефицита на демокрация, имиграцията и неравенството.
За по-голяма сигурност, стъпки като присъствието на НАТО в балтийските страни и устойчиво подготовка за изненадваща хибридна война са необходими, но Западът трябва да избягва прекалено милитаристичен отговор на едно предизвикателство, което е повече политическо. В същото време трябва да бъде направено повече, за да се помогне на Украйна да възстанови икономиката си и да изгради способна държава като бариера срещу руските посегателства срещу европейските норми и единство.
Стратегията за сдържане вече не работи в глобализирания, многополюсов свят така, както през Студената война. Западът не може да удържа една от най-големите световни икономики и нейните геополитически посегателства, за да отслаби прекомерно една сила, която е от решаващо значение за равновесието, особено в Азия.
Суровата истина е, че Украйна не може да бъде построена наново без Русия. Просто е твърде много свързана с русия икономически, а Русия има прекалено много лостове на влияние вътре в Украйна, за да й позволи да е инакомислеща. Сдържането трябва да бъде управлявано чрез съжителство. Намирането на точния баланс е истинското предизвикателство. /БЛИЦ
Вашите коментари