Покрай усърдното замеряне с гоеполитически закачки на тема „газови тръби“ и „Велики сили“, някак встрани остана дискусията за българските национални интереси в Македония. А за такава би трябвало винаги да има място!
Стига да е смислена!
Уви! От самото начало на кризата в Македония, в нашите медии се развихри див националистически популизъм, насаждан чрез забележително безотговорната теза за разпад на държавността в Скопие и за това, как всяка от останалите балкански страни щяла да си вземе свой дял територия. При това, този популизъм директно подкопава българските национални интереси, просто защото налива бензин в огнище на нестабилност, току до границите ни, а единствения нормален начин за обединение на България и Македония си остава членството на двете страни в ЕС и падането на границите помежду им.
Всъщност, не нещо друго, а именно отношението към властта на Никола Груевски разединява и Македония, и България. Възможно е неговото правителство да падне в обозримо бъдеще, но имайки предвид манталитета на самия Груевски, това едва ли ще стане толкова лесно, колкото си го представят някои наблюдатели от двете страни на българо-македонската граница. Още отсега може да се каже, че и в опозиция Груевски ще се опита да повтори упражнението на Бойко Борисов от опозиционния му период – море от елементарен популизъм, нови протести, атаки срещу банки и т.н. до евентуално завръщане на власт.
Със или без Груевски обаче, Македония може да остане единна държава или съответно да се разпадне, благодарение на доста повече от един фактор, пък бил той и македонски Хитър Петър с мания, че е „прероден“ Александър Македонски. Факт е , че опозицията е проевропейски насторена , но по-важното за нас е, че НЕ си позволява дивашката антибългарската реторика на Груевски. Във вътрешнополитически (на Македония) план, албанските партии практически са част от властта. Тоест, за добро или за зло, те са част от стабилността в държавата. И точно събитията в Куманово са типичен пример за това, че на първо място Груевски и подчинените му тайни служби си играят с огъня.
Такъв огън обаче лесно се разпалва, но трудно се гаси. Събитията в Украйна са типичен пример за конфликт, на който краят му не се вижда и подобен вариант на ескалираща във времето криза няма как да е приемлив за България! Така тезите за разпада на Македония и придобиване на нови територии не са нищо друго, освен опасно тъпа манипулативна теза. Този край на македонската държава, ако изобщо някога дойде, нито ще е бърз, нито ще е безкръвен. Че и нови територии е съмнително, че ще има, просто защото единствения начин да бъде постигнат мир в Македония ( и на Балканите) е да я има държавата Македония и тя да бъде част от Евроатлантическите структури, заедно със своите съседи, сред които сме и ние!
Всичко друго е безумие! За което някой ден ще се плаща с кръв.
Антон Луков
Вашите коментари