Когато в София започват да се изсипват световни политици, тревожно замирисва на война
България общо взето е безинтересна сама по себе си за голямата политика. Когато дойде някой голям чужд политик, у нас е нещо като Коледа - нали тогава се случват чудеса. Обикновено обаче посещението не толкова за добро, защото все мирише на барут.
През 1999 г. София се превърна в подиум за световните политически величия. През няколко месеца у нас се появиха британският премиер Тони Блеър и американският президент Бил Клинтън. Това бяха няколкодневни визити с внушителни публични изяви. Излишно е да припомням, че гореше войната в Югославия, последвана от окупацията на Косово и Метохия.
Оттогава щом се завихри дипломатическа дейност от висша класа, нещо ме свива, защото обикновено става горещо около границата ни. Ако е въпрос за нашите национални интереси, те, както виждаме, се решават с привикване "там" или с размахване на пръст от Брюксел, Берлин, Вашингтон и Москва.
Тези дни у нас пристигат изключително важни за световната политика хора: държавният секретар на САЩ Джон Кери с неговата заместничка Виктория Нюланд и британският външен министър Филип Хамънд. В края на януари пристига и шефът на НАТО Йенс Столтенберг, предшестван от висши генерали от САЩ и Алианса. Неочакваната концентрация на внимание се случва в контекста на ескалиращата война в Украйна, извънконтролната експанзия на „Ислямска държава" и атентатите в Париж.
Въпреки че вечният противник Русия е с имиджа на завряна в ъгъла от решителната политика на Запада, САЩ изглеждат мекушави на фона на неовладяната криза в арабския свят и проспаната от американските служби анексия на Крим. Преди президентските избори демократите се нуждаят от чудеса, за да задържат Белия дом и това сега е задача на Кери. Заместничката му Нюланд е с огромен опит и познания по темата Русия, тя е голям привърженик на Украйна и яростен противник на Москва. Преди време скандализира европейските държави, когато нейн разговор изтече в интернет с паметните думи „Майната му на Европейския съюз".
Външният министър на Великобритания Филип Хамънд е определян от медиите на Острова като „евроскептик", меко казано. Директно заплашва, че Обединеното кралство може да напусне съюза, ако той не се реформира. Важен момент от кариерата му е, че той беше военен министър преди да поеме външната политика в кабинета на Дейвид Камерън. Хамънд с желязна ръка реформира въоръжените сили, като орязва висшата администрация и висшия офицерски състав с цел да модернизира армията.
Само преди дни последният съветски президент Михаил Горбачов призова в интервю за „Шпигел" Западът да промени политиката си към Русия, защото опасността от война нараства. Заради Украйна.
В разговорите на всички гости у нас ще присъства и името „Украйна", и названието „Ислямска държава", и понятието „ответен удар". Когато Украйна е през морето, а Халифата - през Босфора, усещането за война тревожно засвистява във въздуха.
Емил Спахийски, в. "Труд"
Вашите коментари