Драмата в Париж с убийствата на журналисти, полицаи и заложническата криза, прераства в някаква форма на цивилизационен сблъсък.
Не е много ясно кой стои зад това, стои ли някой изобщо и дали е само един центъра зад тези верижни терористични и заложнически актове . По-скоро разглеждам тези събития през призмата на конфликта между исляма и останалия християнски свят. Няма защо да се лъжем, не можем да кажем, разбира се, че мюсюлманите са виновни за случващото се, но така или иначе, двигателите на конфликта са мюсюлмани, които използват религията като мотив за това, което вършат. Мисля си, че трябва да има изход от тази сложна ситуация, тъй като тя може да роди цикъл от бъдещи насилия - очевидно е, че се настройват две общности една срещу друга.
Смятам, че дейно участие в гасенето на конфликта трябва да вземе самата мюсюлманска общност и по точно техните религиозни и светски лидери. Защото става дума и за техен вътрешен проблем. Чух г-н Реджеп Ердоган да казва, че Европа трябва да си реши проблема с нарастващия антиислямизъм, и не съм съгласен с него. Турският лидер трябва да се намеси с решение за нарастващия антиислямизъм в Европа. Това е отговорност на мюсюлманските граждански и духовни лидери, за да могат и те да се справят с техните си "различни". Очевидно е, че извършителите са техните "различни хора" и съвсем не са от средата на обикновените близо 1.5 млрд. мюсюлмани. Терористите са някакво тяхно малцинство, с което ние европейците трудно ще се справим. Тези агресивно настроени хора, вероятно, са движени от тяхна си религиозна догма, странна ценностна система. А ако и ние отвърнем на това действие с насилие - какво става? Дали ще бъде реална война, ограничени удари срещу бойци на "Ал Кайда" или форми на ограничаване на емиграцията в Европа не е ясно, но в съдържанието си ще бъде адекватен отговор на насилието.
Европейците изглеждаме безпомощни в този момент, защото заплахата е асиметрична. Ние очевидно не можем да отговорим по същия начин и сме длъжни да останем толерантни, защото това е разликата между нас и тези терористи.
Смятам също, че трябва да бъдат предефинирани и отношенията между държавите на европейския континент и в контекста на ставащото в Украйна. Сложно е наистина, но към терора Европа, Украйна и Русия са на един фронт, защото тези три субекта цивилизационно нямат разлика. Няма спор, Русия в последно време бе изкуствено сатанизирана, реакция като остатъчен продукт на пропагандата. Целта бе общественото мнение да приеме едната гледна точка, западната, безрезервно. А Русия наистина може да бъде партньор на западните служби в предотвратяване на терористични актове. Не знам дали си спомняте, но руснаците са единствените, които успяваха да се справят с пиратските набези на сомалийските пирати в южния край на Африка. Всички останали страдаха от тях , без ефективни противодействия. Удържаха на терористичните заплахи и по време на Олимпиадата в Сочи, като гарантираха и отстояха сигурността на спортисти и публика. Смятам, че без участието на Русия няма да може да мине и мирния диалог с представителите на агресивния ислям. Нека не забравяме, че руснаците имат по-голямо влияние в мюсюлманския свят, отколкото европейците.
Този процес няма да е лек - началото на диалога по отношение на терора и насилието трябва да започне между лидерите на европейския, от една страна и тези на мюсюлманския свят, от друга. Ако това не стане бездната от недоверие ще се разширява в твърде рисковани мащаби и критични нива. Тук задължително включвам и разширяване на основата на доверието на Европа към Русия. Ако продължаваме както досега няма да ги спечелим като приятели и партньори, защото сега ни се налага, защото сме си взаимно необходими, особено пред тази заплаха за общия европейски дом. /БГНЕС
--------------
Димитър Ганчев, главен секретар на Интернет общество – България.
Вашите коментари