Това писание е посветено на смисъла, който би трябвало да съществува, както и на нашето разбиране за законите, на чиято основа се развива случаят с КТБ и особено неговите финални акорди, които през последните дни огласиха публичното пространство с мелодията "цесии" и свързания с нея рефрен за промяна на законите с обратна сила.
След като искаме, независимо от професионалните ни умения, да разберем случката, а това е така поради нейния оглушителен отзвук в заобикалящата ни среда, нека проявим усилие и се уточним предварително за основните смисли, идващи от законите за кредитните институции, за гарантиране на влоговете; за банковата несъстоятелност. Без да забравяме съобщенията на БНБ на официалната й страница в периода от 17.06 до 20.11.2014 г.
Започваме с уточнението какво означава специален надзор спрямо търговска банка според разпоредбите на Закона за кредитните институции, раздел с название "Специален надзор при риск от неплатежоспособност" (чл. 115-120).
Внимателният прочит на тази част от закона показва, че състоянието на банка, която е в режим на специален надзор, не е тъждествено със състояние на неплатежоспособност. Нещо повече - още в първата алинея на чл. 115 се казва, че смисълът, задачата, целта на специалния надзор е оздравяването на банка.
Състоянието на неплатежоспособност на банка според споменатите закони, а и според няколко европейски директиви означава несъстоятелност и невъзможност за банкова дейност.
Това разбиране, че КТБ трябваше да се оздравява, след като е поставена под специален надзор, се потвърждава и от първите съобщения на управителния съвет на БНБ. Това е видимо и от отговора на управителя г-н Иван Искров до г-н Бойко Борисов от 13.09.2014 г. В този отговор управителят на БНБ потвърждава, че управителният съвет е бил убеден, че КТБ може да бъде работеща банка само след месец от затварянето й и че това намерение е провалено единствено от политиците от 42-рия парламент, които отказват да приемат съответен закон за одържавяване на банката. От този отговор се разбира, че нито през юли, нито през септември БНБ е допускала, че въпросната банка може да се счита за неплатежоспособна и несъстоятелна.
Следователно става ясно, че специалният надзор е насочен към оздравяване и че това и според БНБ е било възможно.
Този извод за смисъла и съдържанието на специалния надзор по закона за кредитните институции е от особена важност за отношението ни към това, което се прави през последните дни от новия парламент. През последните дни представители на ГЕРБ твърдят, че от самото начало било станало ясно на всички, че банката е неплатежоспособна. Това се прави, за да се обясни защо се считат цесиите за "далавера" и за опит да се надхитри законът. Всички, които били направили цесии в периода на специалния надзор, са съзнавали и знаели, че банката е неплатежоспособна и те се опитват да заобикалят закона. Тези твърдения не само са неверни, но те са в разрез с фактите и с разпоредбите на правото, ако с тази дума спестим изброяването на много закони.
Разбираемо е желанието на управляващите да се търси намаление на обществените разходи, но те избират за втори път грешния подход. Първия път сгрешиха, като не одържавиха банката, а сега ще бъде втората грешка - намерение да се поправят с обратна сила ЗГВБ и Законът за банкова несъстоятелност, за да се обезсмислят направените по време на специалния надзор търговски сделки цесии. Веднага трябва да се уточни, че приказките как с поправката на чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност "ще вкарат в държавната хазна 800 милиона лева" са неточни.
Но нека се върнем към първоначалната идея за смисъла и разбирането.
Ако сме се убедили, че специалният надзор е за оздравяване, то няма как да приемем отъждествяването на съдържанието на несъстоятелността, при което неплатежоспособността и по смисъл, и по закон е факт, със състоянието на специален надзор, при който целта е оздравяване. Това е причината, поради която предложението за поправка на чл. 59 от Закона за банкова несъстоятелност не трябва да се приема, а не би трябвало и да се предлага дори. В споменатия чл. 59 се урежда нещо, което е напълно в съответствие с фактическото състояние на банката, която е в несъстоятелност и неплатежоспособност. Няма как към това съдържание да се добави, че това се отнася и за счетоводния израз на търговската сделка цесия, отразени в счетоводството от квесторите по време на специалния надзор.
Посоченото ще стане още по-разбираемо, като припомним, че при търговската сделка "цесия" става дума за прехвърляне на вземания. В Закона за задълженията и договорите, чл. 99, който я определя, не съществува никакво ограничение за това на кого и кога можеш да прехвърлиш своето вземане.
Посоченото позволява да направим следните важни обобщения:
Първо: квесторите, които в периода на специален надзор управляват, са длъжни да отразят в счетоводството всички документи, които засягат дейността на банката. На практика това означава, че на мястото на вложителя "Х" се явява вложителят "У". Това е съдържанието на договора за прехвърляне на вземане. Последиците от това могат да бъдат, че влогът на "Х" е станал влог на "У". Може да не ни харесва фактът, че това увеличава гарантираните суми, но и на хората не им харесва, че пет месеца нямат достъп до парите си, обаче такъв е законът и той трябва да се спазва. Ако това не ни харесва с оглед на други цели, можем да направим изводи и на тази основа в бъдеще да променим нещо в законодателството. Но сега трябва да го приемем такова, каквото е, така както и всички вложители са принудени да приемат всичко, което при съществуващите разпоредби те понесоха през изтеклите шест месеца. В този смисъл поправката на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ може да не противоречи на правото, ако се прилага в бъдеще. Трябва обаче да се има предвид, че изключенията от покритието на гаранцията за депозити в банки са ясно изброени в Директива 94/19, изменена с директива 2009/14 на ЕО - чл. 7, т. 2. В допустимите изключения липсва случаят на "влог, придобит чрез цесия" и следователно, ако това бъде изключено от обхвата на гаранцията, ще значи, че България не е приложила правилно съответната директива.
Второ: счетоводните правила (виж по-долу съответните стандарти) изискват, когато в документа по прехвърляте на вземане е посочено, че новият притежател на вземането има задължение към банката и желае то да бъде уредено с неговия влог, това трябва да бъде оценено от квестора на основа знанието, което има за това задължение към банката (договори, падежи и др.). Ако квесторът реши, че това е допустимо и възможно, не трябва да има пречка в периода на специалния надзор да се извърши исканото прихващане. Този процес се улеснява и от специално писмо на управителния съвет на БНБ в периода август, в което се отговаря, че е възможно да се направят прихващания, когато едно и също лице има и влог, и задължение. При наличие на договор за прехвърляне на вземане в нашия пример лицето "У" е в точно такова положение.
Тези действия по счетоводното третиране на възможни договори за прехвърляне на вземания, както вече се посочи, могат да имат смисъл и опора в закона само в периода на специалния надзор - от 20.06 до 6.11.2014 г.
МСС 32, параграф 42: Финансов актив и финансов пасив се компенсират и нетната сума се представя в отчета за финансовото състояние, когато и само когато предприятието:
(a) понастоящем има юридически упражняемо право да компенсира признатите суми; и
(б) има намерение или да уреди на нетна база, или да реализира актива и едновременно с това да уреди пасива.
След като банката е уведомена и има цесия по чл. 99 от ЗЗД и прихващане по чл. 103-104 от ЗЗД, то юридическото упражняемо право и намерение за уреждане на нетна база съществуват и банката е длъжна да представя компенсирано.
МСС 39, параграф 14: Предприятието признава финансов актив или финансов пасив в баланса си, когато и само когато предприятието става страна по договорните условия на инструмента.
След като банката е уведомена за продажбата на вземането на лицето "Х" на лицето "У", то на тази дата банката трябва да признае своето задължение към "У".
Заключение:
Когато държавата чрез представляващите я органи (БНБ, Народно събрание) е взела решението за отнемане на лиценз, то трябва да се понесат свързаните с това последствия. Ако тези органи бяха взели решение за спасяване на банката, последствията щяха да са други и разходите значително по-малки. Сега решението е взето и някои от последствията се случват (цесии и прихващания), други последствия ще се случат в бъдеще и дори не се знае какви ще са (съдебни дела, репутация, инвестиции, банкова нестабилност, лихвени нива). Приетите правила важат за всички страни с еднаква сила - не може по средата на футболен мач да се сменят правилата от една от двете участващи страни. (пример: ако аз мина на червено с колата ще ме глобят, ако държавата мине на червено - няма да си носи последствията, а пак ще ме глобят мен).
Проф. Христина Вучева, в. "Труд"
-------------------------------------
*Проф. Христина Вучева е финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство (1994-1995) на България след промените през 1989 г. Препечатваме анализа й, публикуван в агенция БГНЕС.
Вашите коментари