Росен Плевнелиев се обърка с митингите от есента на 1989 г. , а след това потъна в блатото на собствените си обяснения.
Закон в политическото говорене е, когато не си уверен на хиляда процента в някой факт, да не отговаряш конкретно на конкретен въпрос. Например, ако не си спомняш точно къде си бил на 10 ноември, но те попитат „Господин президент, къде бяхне на тази дата?”, най-правилно е да отвърнеш нещо абстрактно, като например „Бях на седмото небе от щастие” и след това да преминеш към по-общото политическо говорене, гарнирано с послания, и понятия като добро, зло, страх, кураж, комунизъм, тоталитаризъм.
Росен Плевнелиев сякаш е магнит за нелепи истории. Направи нещо смислено и след това с едно изречение го троши. След като участва в едно безспорно достойно събитие - откриването на паметника на писателя Георги Марков заедно с прездидентите Желю Желев и Петър Стоянов, се заплете в такава каша, че не е ясно дали и времето ще я измие. На невинния въпрос на журналист „Къде бяхте на 10 ноември?”, Плевнелиев по приятелски разказа история, която досега не е споделял публично. От думите му излезе, че щом чул за свалянето на Тодор Живков, със свой приятел (Илиян Попов) написали два плаката и отишли на митинг пред Народното събрание.
И стана страшно. Социалните мрежи лумнаха. Едни обвиниха бившия комсомолец, че си пренаписва биографията като първи демократ. Други веднага се сетиха, че на 10 ноември 1989-а изобщо не е имало митинг и го уличиха като лъжец. А трети го разконспирираха като заклет комунист, който е бил на казионния митинг на 17 ноември пред парламента.
Наистина, първият демократичен митинг се случва на 18 ноември пред „Александър Невски”. Пред Народното събрание се провежда митинг, но ден по-рано - на 17 ноември. Той е организиран от БКП, по инициатива на отечественофронтовеца Пенчо Кубадински. Начело застават и другите превратаджии в Политбюро от предишната седмица.
Лъже ли президентът или паметта му изневерява? Най-вероятно грешката на Плевнелиев е неволна. Или пък спомените му са объркани - „дали се ден свърши, или две нощи се сляха”. Защото неговият притятел Илиян Попов, който сега е управител на „София ауто”, потвърди пред сайта „Клуб Z”, че историята е истинска, само датата явно е друга - 17 ноември. Дори е разказвал за историята с плакатите върху тапети пред столичен седмичник още преди 3 години.
Донякъде президентът е прав, че датата 10 ноември е символична, обобщение на събитията от есента на 1989-а. Така, както като говорим за януарските събития от 1997-а, всъщност имаме предвид и есента на 1996-а. Само че един нелеп гаф може опасно да предефинира обществения диалог. Да измести центъра от важното към незначителен детайл. Грешката се превръща в гаф, а гафът - в катострафа, след като започнеш да се оправдаваш и извиняваш.
Определено Плевнелиев трябва да се учи много от бившия си шеф Бойко Борисов. На него му прощават постоянно, без никога да е искал прошка. Независимо къде е бил на 10 ноември.
Хроника на изказванията
Глава Първа
Агенция БГНЕС пита Росен Плевнелиев къде е бил на 10 ноември 1989 г. (11.11.2014 г. следобед)
"Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна - бях на площада и бях на митинга. С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-и курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше "Съд за виновниците", а на другия написахме: "Дворците на БКП да станат болници и училища". С тези два плаката отидохме на прословутия митинг.
Глава Втора
Президентът туитва (в социалната мрежа Twitter сутринта на 12.11.2014 г):
"Когато ме питат за 10 ноември, го разбирам като символична, а не конкретна дата. Една цел е постигната - говорим за прехода и личните истории.”
Глава Трета
Плевнелиев отвръща на удара (по обед на 12.11.2014 г. чрез прессекретариата си)
Радвам се, че се разгоря този дебат по всички възможни мрежи през последните 24 часа. Една цел е постигната - говорим за прехода и личните истории от прехода. Ето и моята лична история от моя 10 ноември, защото когато мен ме питат за 10 ноември, аз не го разбирам като конкретна, а като символична дата. Начало на нещо ново, начало на прехода. И дали се е случило на 10, на 11 или на 12-и или на 18- и , за мен това няма голямо значение.
А тези, които решиха и гледаха точно директната дата и са разбрали именно за нея, разбира се, аз им се извинявам. Но по-важното е друго - моят 10 ноември и моята лична история, за която бях попитан е тази. Разбрах по радиото, отидох при моя приятел, от тапетите направихме два плаката, написахме на тях "Съд за виновниците" и "дворците на БКП да станат болници и училища" и отидохме пред НС. И никога няма да забравя, там нямаше организиран митинг с мегафони и микрофони, но няма да забравя хората, на които аз се опитвах да връча единия плакат. Никой не пожела да го вземе. Това е моята лична история. За мен по-важно от датата е действието, позицията. Общественият дебат днес се върти около датата - колко удобно. Защо не се върти около позицията, аз съм имал позицията да направя два плаката и да отида пред НС и да отстоявам своята гражданска позиция. Имал съм и разбирането и спонтанното усещане, че това е важно, млад човек, студент.
Това, което е важно, е да си дадем сметка не какво казваме, а какво правим, какво направихме в годините на прехода. Със сигурност не разказвам своята лична история, защото се правя на герой или десидент, какъвто не съм и нямам никакви претенции да бъда. Вярвам, че гражданската позиция е важна и тя краси човека. И се радвам на всички българи, които отстояват своите позиции ясно с действие. Ще се радвам да продължи този дебат - за моята лична история, но и за личните истории на милиони българи по времето на комунизма и в годините на прехода. Така ще стане и по-ясно и разбираемо за всички какво се случи точно тогава. Моят 10 ноември и моето начало и, разбира се, моят старт на прехода е с моя ярък спомен, с двата плаката от тапети пред НС.
Самата дата е символична, тя не е конкретна. И когато ме питат, ще продължавам да разказвам за моя 10 ноември.
Емил Спахийски, в. "Труд"
Вашите коментари