Въпреки че преговорите между РБ и ГЕРБ бяха закрити, беше достатъчна една пресконференция, за да лъсне разликата в подходите между двете страни.
Докато Петър Москов наблегна на общите позиции и открои различията между двете политически сили, преговорният екип на ГЕРБ акцентира за противоречията вътре в... РБ.
Това различие в подходите е показателно. Докато РБ, подобно на всички нормални политически сили, обсъжда факти, програми, методи и срокове, ГЕРБ занимават обществото с откровени вътрешнополитически интриги. Между другото, абсолютно същата беше и картината с преговорите между БСП и ГЕРБ. Преговорният екип на Бойко Борисов не се занимаваше със самите преговори, а със състоянието на БСП.
Не е трудно да се досетим, че този подход не е случаен. Не е случаен и начинът, по който се пласират откровените политически интриги - чрез едни и същи медии.
Предполага се, че в демократичните държави и властта, и опозицията спазват ясни правила в отношенията си с медиите. В някаква степен те работят с тях! Или не работят, но не пречат на неудобните медии!
При демокрациите, обладани от популистки лидер, ситуацията е коренно различна. Той не работи по правила! И не работи с медиите! Те са негова собственост и работят за него! Емблематичният пример беше и е Силвио Берлускони! Още по-драстичен е примерът с Русия, където Путин „регулира“ медийния пазар с безпощадна властова бухалка. Но и в Италия, и в Русия, поне от време на време има паузи за нормална дискусия.
Докато медийният модел на ГЕРБ е уникален със забележителното си постоянство. Практически нищо друго не се обсъжда освен интриги. Няма сблъсък на идеи или обсъждане на срокове или отговорности за конкретни решения. Целият дневен ред на обществото е подменен с редуването жалби и заплахи от страна на лидера на ГЕРБ – видите ли, пречат му на Бойко Борисов да щрака с пръсти. Извивали му ги били! Сякаш спокойствието на един политик е най-важното условие за хармонията във Вселената.
На финала се стигна до там, че се наложи самите политици да пазят достойнството на... журналистка. Което си беше излишно усложнение. Няма нужда от достойнство, просто защото на хоризонта не се очертава нормална дискусия. Няма #КОЙ да я подхване. Няма и за кога!
Антон Луков
Вашите коментари