Омръзнало ми е от театрални политици, искам, но не чувам каква точно оферта ми предлагат партиите.
Кампанията за предстоящите парламентарни избори изглежда вяла и инерционна, защото България на практика се намира в предизборна обстановка от година и половина. Основните политически играчи предпочитат да залагат на пиара, обилно представян ни от телевизионните предизборни хроники, както и почти на кръчмарско ниво пускане на слухове за евентуални коалиции. Партиите все още не могат да убедят избирателите да гласуват за тях чрез типични политически средства и с някакъв ясен план и ангажименти какво ще правят във властта.
Това ,всъщност, най-много ми липсва в предизборната ситуация в България - дебатът за политики. Във Великобритания, където живея от две години, много преди да се състоят изборите вече имам сравнително ясна представа какво предлагат лидерите на основните партии. В България, обаче, разговорът за политика опира до това в какво настроение се е събудил днес Бойко Борисов, дали е бил обслужен правилно в сутрешните ТВ блокове и дали ще се коалира с ДПС, с Реформаторския блок или с БСП. Горе-долу същото важи и за повечето от останалите водещи политически лидери.
Лидерът на лейбъристите Ед Милибанд, например, ми предлага минимална трудова ставка от 8 паунда на час, защото доходите в страната през последните години чувствително изостанаха както от икономическия растеж, така и от инфлацията. Освен това той обещава по-строг контрол върху енерго- и газоразпределителните дружества от страна държавата. Тези компании действат в напълно либерализирана пазарна среда, но въпреки това цените на енергията растат с високи темпове и предизвикват негодувание и съмнения за монополни споразумения. Вероятно заради това бих гласувал за лейбъристите.
Така и не разбрах, обаче, какво мислят българските политици по въпроса за монополите и за доходите, както и за други жизненоважни проблеми, за които, както казват " ножът е опрал до кокала". Първият по важност - преодоляване на демографската катастрофа и на все по-голямата пропаст в стандарта на живот между различните региони. На второ място - отчайващото ниво на човешкия фактор в страната, в която хората стават все по-болни, по-стари, по-необразовани и по-неквалифицирани. В България са повече от необходими сериозни реформи в образованието и в здравеопазването, които ,обаче, няма да дадат бързи резултати за един или два управленски мандата, защото тези системи са инерционни. Но трябва най-накрая да се сложи началото… Досега, по време на кампанията не запомних едно читаво предложение на политик по темата.
Тук е мястото и на т.нар. цигански въпрос. Циганите или ромите в България са истинска социална бомба, която лесно може да се превърне в етническа, ако не се вземат решителни мерки от страна на всяко едно бъдещо управление. Те трябва да се превърнат в нормална, а не в маргинализирана част от обществото. До момента почти нищо не е направено по този въпрос, въпреки изхарчените стотици милиони левове за интеграция. Защото, не го казвам само аз, само след 15-20 години ще имаме едно огромно мнозинство от малограмотни и неквалифицирани хора. Ако го допуснем - това ще бъде истинска катастрофа за България. Предизборни приказки по темата - много, но никой не ме убеди в някакъв вариант на работещо решение.
За никого не е тайна, че държавата е абдикирала почти изцяло от своите функции в редица важни сектори у нас. Аз и до момента не мога да разбера начина, по който се раздават концесии за проучване и добив на подземни богатства. Не разбирам и какво получават държавата и общините от тази дейност като концесионни такси и за какво отиват те. Ама, обяснява ли ми някой? Единици повдигат парещия въпрос.
Така е и при другите препъвания в управлението. Защо, например, в земеделието няма таван на субсидиите и се субсидират арендатори, държащи стотици хиляди декари и превръщащи цели региони в свои васални територии, а не се подкрепят истинските фермери и кооперациите ? Тези, които създават многообразие от стопански дейности в селските региони - животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и т.н., и наемат много повече работна ръка. Това са само два примера, но картината в икономиката е много по-сложна и направо ужасяваща.
Не чувам нищо за ограничаване на естествените частни монополи, за програми за реиндустриализация, за създаване на индустриални паркове, за подкрепа на високотехнологични производства, за реална, а не фасадна подкрепа за малкия и средния бизнес чрез държавната Българска банка за развитие. Политиците говорят почти цял месец по места и от ТВ екраните, но често думите им потъват в шум и неразбираеми разногласия. Което обезсмисля самата им поява в предизборното студио или на някой мегдан.
Единственото, за което се говори ясно и на висок глас в последните месеци, е за КТБ и как да спасим депозитите на шепа политици, олигарси и магистрати, които имат пари над гарантираните от държавата 100 000 евро, и в крайна сметка - как да натоварим целия народ да плаща . Е, и за вложителите се казва нещо, ама скромно и на по-нисък децибел.
Безкрайно съм изненадан, че предизборно за проекта "Южен поток", който наистина е важен не само за България, но и за Южна Европа, разговорът често опира до русофобска риторика и до личните качества на президента Владимир Путин. А за диверсификацията на енергийните източници не се дават други алтернативи, освен добива на шистов или въглищен газ, пробутвани ни от време на време от шистовото лоби, което, очевидно, е особено силно у нас.
За мен предсрочните парламентарни избори просто повтарят статуквото и на практика не променят курса на управлението, което ще продължава да се лашка от интересите на Вашингтон, Москва, Анкара или Брюксел.
Прокламираната от Бойко Борисов и от близки до него кръгове от бившата ДС идея за т.нар. голяма коалиция ГЕРБ-БСП и за "правителство на националното спасение", според мен, няма бъдеще в България. Поне на този етап. Не можеш да очакваш нищо добро от човек, който една година бойкотираше парламента и не ходеше на работа, само защото бил обиден, че не е поканен във властта, а днес да се опитва да мине за кооперативен човек.
Борисов, а и не само той - Миков, Местан, Сидеров, Кунева и останалите, са политици, които вече са изхабени и свързани чрез всевъзможни зависимости с олигархията. От тях не можеш да очакваш да надскочат нивото си и да бъдат носители на идеята за силна, независима и суверенна България. Те са колониално-провинциален тип политици.
Затова, какъвто и да е резултатът от тези избори, очаквам сериозно социално напрежение през зимата, особено на фона на обедняването и на покачващите се цени на тока и отоплението. Прогнозирам и още по-силно поляризиране в обществото, на увеличаваща се пропаст между бедни и богати.
Задавам си и въпроса могат ли сегашните протести да повторят по някакъв начин Февруари 2013 г. или Юни 2013 г.? Не съм сигурен дали отново няма да се появи някоя "Протестна мрежа", която чрез верига от НПО-та да ни казва кои са добрите и кои са лошите протестиращи. Тази мрежа си изигра ролята в последната година, но днес не можа да изконсумира докрай брака си с властта. Затова и разочарованието сред голяма част от активистите й нараства.
Новата протестна сила ,според мен, няма да бъде псевдогражданска. Сигурен съм. Народът имаше достатъчно време да гледа и да мисли. Защото т.нар. граждански протести, превзети отвътре и в крайна сметка политизирани, вече не струват и пукната пара в очите на мнозинството от хората. За добро или за лошо – не знам, но очаквам протестната вълна да бъде радикално лява и да се противопостави активно на наложения ни вече две десетилетия неолиберален модел с елементи на криминален капитализъм, подкрепян от държавата.
Идва времето на гнева, облечен в автентични политически идеи!
----------------------------------------------------------
Йордан Мичев е главен редактор на българския вестник "Родина" в Лондон. В България е работил като журналист във вестниците "Стандарт", "Монитор", "Дума" и "Земя", както и в списание "Тема".
Вашите коментари