Русия на Владимир Путин даде признаци за успокояване във връзка с предстоящите президентски избори на 25 май в Украйна, но изказа доста резерви дали ще одобри вота, който би укрепил властта на прозападните сили в Киев.
"Русия няма да признае тези избори", смята Николай Петров, професор във Виисшето училище по икономика в Москва. "Русия ще бъде удовлетворена, само ако има известен контрол върху цяла Украйна или поне в източната й част", добавя Петров. Отначало Кремъл отхвърли предсрочните президентски избори, организирани след свалянето на проруския президент Виктор Янукович. След присъединяването на полуостров Крим към Русия през март проруските опълченци поставиха под свой контрол някои райони в Източна Украйна, което предизвика намесата на лоялните украински сили и позволи на Русия да изрази съмнения за легитимността на едни "избори под грохота на оръдията".
Макар да продължава да е резервиран и да не е известно още дали ще признае резултата от изборите, президентът Владимир Путин възприе напоследък по-примиренчески тон, признавайки, че изборите може "да са за добро". Експертите изтълкуваха това изявление като промяна на тона с оглед тактически съображения да се предотвратят нови санкции от страна на Запада, които вече може да засегнат не само определени високопоставени ръководители, а и някои сектори на руската икономика. И наистина икономическата конюнктура е неблагоприятна в Русия, която според Международния валутен фонд е изпаднала в рецесия. Съгласно прогнози на МВФ може да бъде регистрирано намаляване на инвестициите със 100 милиарда долара /73 милиарда евро/ през годината заради атмосферата на несигурност.
"Има известно чувство, че Европа не иска да налага по-тежки санкции на Русия и Путин иска да предостави аргумент на онези, които се противопоставят на санкциите", посочва Мария Липман, аналитик в московския Център Карнеги. "Това не означава, че Русия подкрепя изборите в Украйна... Това е отстъпка, което всъщност не е нещо много различно", добавя тя. Според аналитиците тактиката на Русия е същевременно да се позволи на тежко въоръжените опълченци да укрепят контрола върху промишлените райони в Източна Украйна. Според Липман Русия смята че Западът е дирижирал свалянето на Виктор Янукович, и Москва вече поддържа несигурността в Източна Украйна, за да може страната да стане неуправляема от прозападното правителство.
"Целта на Русия е с дългосрочен характер – да се сформира правителство, което тя ще може да контролира", добавя тя. След като непосредствената цел – присъединяването на Крим, беше постигната, Владимир Путин може да си позволи да е търпелив по отношение на останалата част от Украйна, подчертават експерти. Популярността на руския президент достигна главозамайващи висоти благодарение на вълната от патриотизъм, която контролираните от Кремъл медии подхранват. Според извършено през април допитване на независимия център Левада 82% от руснаците подкрепят своя президент.
Освен всичко казано досега, Кремъл иска Украйна да е пример за другите бивши съветски републики, които може да се съблазнят да търсят сближаване със Запада. В подкрепа на това становище се припомня войната в Грузия през 2008 г., която беше реакция на усилията на страната за присъединяване към НАТО. Според базираната в Брюксел International Crisis Group Владимир Путин е "твърдо решен" да продължи стратегията си в Украйна, дори това да означава, че в рамките на "най-малко едно поколение" украинците ще гледат на Москва като на могъщ опасен съсед, а не като приятел или съюзник". /АФП и БГНЕС
Вашите коментари