Не смятам, че кампанията може с нещо да промени критично нагласите и готовността на хората да участват или да не участват в тези избори.
Публична тайна е, че това са европейски избори по форма, но са български по съдържание. Като казвам български, т. е. разрешават се български местни противоречия и залози, които са опаковани в европейската форма. Европейският съюз и неговите проблеми е страшно далече от реалността на България и от реалните проблеми на хората. Така че който залага на европейската карта, на европейската дискусия формално ще е прав, но реално от това той няма да спечели.
Не виждам какво имат да ни кажат политиците, защото, ако говорим за европейското измерение на изборите, което е нищожно, България не е никакъв субект в Европейския съюз, от нея нищо не зависи и тя нищо не може да наложи. Едно е да ни се иска, но друго са нашите реални възможности. Така че аз гледам на тези европейски избори като на продължение на драмата от лятото на миналата година и като една увертюра за следващата драма – вероятните предсрочни избори през есента на тази.
Политическата конфронтация, която се демонстрира от т. нар. политически елити, няма да доведе до нищо. Това е политическа конфронтация, която е само на повърхността. Подозирам, че в дълбоките политически води по-скоро има съгласие или най-малкото общо мнение по някои ключови проблеми. Не виждам някаква драстична промяна по време на кампанията, а и не виждам такава да се случи след изборите. Те само ще препотвърдят установилото се политическо статукво. С тази разлика, че по всяка вероятност европейският вот ще изпрати партията на Бареков, което ще служи за нейното участие в парламентарните избори, евентуално предсрочни.
В тази кампания не виждам политически сигнали. Ако трябва да правим анализ на самопровъзгласилата се за дясна партия ГЕРБ и т. нар. лява БСП, аз не виждам никакво съдържателно послание. Формалните разлики – европейското ляво е всъщност европейското дясно, те твърде много са се доближили. Основание за това ми дават и дебатите, които бяха проведени между четиримата кандидата за председатели на ЕП, основно Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер. Прави ми впечатление, че с някои малки разлики като цяло, те се движат в едно и също статукво.
Европейският съюз е изправен пред много сериозни избори. И тези избори опират въобще до неговата философия, до неговото бъдеще. Публична тайна е, че Европа са трансформира много бързо в Европа на две скорости - Европа на реалната интеграция, едно ядро основно около Германия и Франция и една друга периферия, към която, за съжаление спадаме ние, която реално няма да участва нито в сериозните решения, нито в разпределение на ресурсите, нито в каквото и да било друго съществено. Това е истинският залог, но той не се говори на тези избори. Да не забравяме, че българското членство в ЕС не е продукт на български усилия. Напускането на България от ЕС също няма да е продукт на българското усилие. България е там по геополитически причини, нейното място там също се определя от геополитически причини и респективно нашето бъдеще не се определя от нас. Съжалявам, това може би звучи деморализиращо, обезкуражаващо хората, но това е положението. Трябва да гледаме истината в очите и тя е такава. От друга страна рекапитулацията, която може да се направи от българското членство в ЕС като цяло не е много положително. Дори и на счетоводно ниво, което е най-малко значимото, ние получаваме малко повече от това, което даваме. България има изключително фундаментални проблеми, свързани със структурата на нейната икономика, със структурата на работната сила, с чудовищната демографска катастрофа и от там с бъдещето на страната въобще. Тези проблеми Европейският съюз няма да реши.
Не виждам обаче нито визия, нито воля, нито разбиране от страна на така нареклия се български елит дори да се опитва да разреши тези проблеми. Те се занимават с политическата оперета. Няма кой да постави проблемите, тъй като нашите политици са зависими хора. Те не са в позиция да поставят позиции в ЕС. България няма елита на една Чехия, да не говорим въобще за Полша, а дори и на една Унгария, която както виждаме в рамките на ЕС доста успешно отстоява своите национални интереси. За съжаление ние не разполагаме с такъв елит и ресурс. Имаме едно безкрайно уморено, все по-оглупяващо, затъпяващо и апатично население. Защото голяма част от националния капитал изтича, просто имигрира. Упрекват ме, че виждам неща в черни краски. Но това е все едно да се ядосват на огледалото, че ги показва такива, каквито са. Просто трябва да имаме мъжеството да погледнем на нещата такива, каквито са – това е първата стъпка към някакво разрешаване на въпроса. Никой не печели от това да опакова нещата в розови краски. Като се казва в медицината трябва първо да поставим диагноза. /БГНЕС
-------------
Иво Христов, политолог.
Вашите коментари