Каква муха е ухапала президента Обама, за да се впусне в антируска офанзива със съмнителна цел? И как така никой не опитва да му припомни историческото, политическо и религиозно значение на Киев в руската история?
Русия не е като САЩ все още млада държава, създадена преди два века и половина. Тя има над хилядагодишна история и нейните корени са неразривно свързани със земята, в която е родена, а това е именно Киев, в басейна на Днепър, в сянката на Византийската империя. Москва се провъзгласява за неин наследник през XVI век и орелът на руските гербове винаги носи двете короновани глави основателки с императорската корона върху тях.
По своята история съвременните държави САЩ и Русия, които се намират съответно на Запад и Изток, са напълно противоположни – руската държава се изгради върху дадено геополитическо пространство и споделено историческо минало, защото руснаците винаги е трябвало да се борят за териториите си срещу монголите, Франция на Наполеон, Германия. Американските граждани също умеят да се бият и го правеха щедро, за да поправят нашите слабости, но те не обичат да воюват, те дори се заточиха, за да избегнат войната...и създадоха светска организация, НАТО.
Втората световна война завърши през 1945 г., след като разделянето на окупираните зони беше уредено, би могло да се помисли, че напрежението между двата големи победителя ще отслабне. Но не, американците установиха, че Москва не намалява натиска и отговориха чрез създаването на НАТО. Неговата цел? Да гарантира общата отбрана на западните страни – в действителност да се превърне във въоръжената ръка на САЩ срещу СССР. В действителност НАТО постепенно разшири влиянието си и започнатата по време на президентството на Рейгън кампания срещу "империята на злото" подчерта рязко пропуските, които подкопаваха в дълбочина Съветската империя.
За СССР беше наложително да възстанови мощта си. Тъй като външната политика оставаше както при царете определящ елемент във вътрешната политика, Горбачовата перестройка започна от там. Конфронтациите между двата блока трябваше да изчезнат пред "общото решение на глобалните проблеми пред планетата", но политиката на разоръжаване, свързана с това политическо преобръщане, накара СССР да се оттегли от голяма част от империята, след това да се раздроби в редица републики членки...,после дойде падането на Берлинската стена.
Парадоксално финансовата криза през 2008 г. постави началото на руското възраждане. Евгений Примаков, след това Владимир Путин задействаха политика на диверсификация, откриваща период на неспирен растеж...и днес Русия се завърна. Очевидно тя не хареса факта, че няколко пъти САЩ пропуснаха да поискат мнението й, например при скъсването на споразуменията, с които Москва и Вашингтон си бяха забранили да създават ракетни щитове. Още по-малко й беше по вкуса напредването на НАТО на Изток и разделянето на Югославия, организирано през 1999 г. срещу Белград без съгласието на Съвета за сигурност. Не й хареса и незаконната окупация на част от Кипър от Турция – недопустими операции.
Президентът Путин явно е добре осведомен за маневрите, извършвани без никаква дискретност, по време на рухването на империята, особено в Западна и Източна Европа, както и за ролята на НАТО в тези "оранжеви" революции. Но колко необмислено постъпи украинската власт да се позове на принципи, нарушени от самите жалващи се, и да ограничи използването на руския за хора, за които това е родният език. За сметка на това Западът не страда от липса на чувство за хумор, като се скандализираше, виждайки Русия да променя трасетата, определени преди време от Съветския съюз.
За Франция се налага един извод – на първо място да се възползва от настоящото положение за излизане от обединеното командване на НАТО. Нашата солидарност с принципа ще остане непроменена, но без тясната непреклонност, от която генерал Дьо Гол освободи Франция и в която Никола Саркози имаше злощастната идея да ни въвлече отново. Сега е моментът.
Трябва да се преценява постоянно развиващата се история – виждаме да се очертава политическото развитие на една едновременно европейска и азиатска сила. Руският президент явно мечтае за евразийска политика. Той вече държи картите за нея – член на Шанхайската група за сътрудничество с Китай и четири бивши съветски републики, той създава с Беларус и Казахстан митнически съюз, предназначен да определи общо икономическо пространство. Русия и Китай, история на две империи? /БГНЕС
Мари-Франс Гаро е председателка на френския Международен институт за геополитика
Вашите коментари