Крайнодесните формации залагат на европейските избори на 25 май, за да се чуе гласът на онези, които смятат Европейския съюз за "политически чудовище".
Във Франция, Великобритания, Дания, Финландия, Холандия, Австрия и Унгария еврофобските и евроскептичните формации може да се класират начело или поне на второ място.
В самата Германия Алтернатива за Германия (AfD), която настоява за отказ от еврото, може да спечели места в Европарламента. Неонацистката (NPD) също разчита да изпрати един депутат.
Слабият растеж, отбелязан в Европа, не можа да скрие картината на повишаващата се безработица през последните пет години. На гражданите, които смятат, че Европа вече не ги защитава, еврофобските формации предлагат изход, основан на възвръщането на загубения суверенитет: имиграцията, еврото, глобализацията, свободното движение са се превърнали в изкупителни жертви.
Но и да сформира политическа група, малко е вероятно крайната десница да натежи в Европарламента. Дори и ако заемат една трета от парламента, те ще трябва да се ограничат в "ролята на дразнител на институциите", уверява представител на институцията.
Ако имат политическа група, еврофобите повече няма да може да бъдат смятани за "депутати втора категория", обясни неотдавна президентката на френския Национален фронт Марин Льо Пен, изтъквайки, че като "невписана" т.е. без политическа група, тя не може да бъде натоварена с подготовка на доклад или да внесе поправки, което в действителност не е забранено от правилника на Европарламента.
Групата ще позволи преди всичко на крайната десница да разполага с повече средства, главно финансови. Сега Европейският алианс за свободата (EAF) – паневропейско движение с централа в Малта, обединяващо по-специално Националния фронт, белгийския Фламандски интерес (Влаамс Беланг) и австрийската Партия на свободата (FPO), получава близо 400 000 евро субсидии годишно от Европейския парламент. Със сформирането на група дотацията може да се покачи на от един до три милиона евро.
Съюзът на крайнодесните партии е повече брак по сметка, отколкото брак по любов, заяви пожелал анонимност високопоставен служител в Европейския парламент.
Макар да са обединени от някои общи "ценности" като отказа от мултикултурализма, изобличаването на традиционните партии и на "елитите", между европейските крайнодесни има много идеологически различия.
Ултрасите националисти от партията Велика Румъния (PRM), унгарската Йобик и Словашката национална партия (SNS) – които имат евродепутати - направо се ненавиждат.
Партиите на скандинавските страни (Истински финландци или Датската народна партия), както и британската антиевропейска партия Юкип на Найджъл Фараж, който действа за излизане на Великобритания от ЕС, отказват да работят с Националния фронт, защото смятат, че в тази партия има антисемити.
Партията Шведски демократи (DS), която е членка на EAF също се колебае да седне редом до Националния фронт. Това е защото те не се познават достатъчно – коментира неотдавна Марин Льо Пен. В усилията си да изличи лошия си имидж Националният фронт пък не иска да работи нито с Йобик, нито с гръцката неонацистка партия Златна зора или с Британската национална партия, смятайки ги за "расистки".
Истинският нрав бързо проличава. Архитектът на сближаването на европейските крайнодесни парти австриецът Андреас Мьолзер, водач на листата на Австрийската партия на свободата за европейските избори, трябваше да се оттегли в началото на месеца след открито расистки изказвания. Австрийската крайнодясна партия е главният съюзник на френския Национален фронт в Европа.
По време на последния мандат на Европарламента италианският депутат от Северната лига Марио Боргезио бе изключен от групата "Европа на свободата и демокрацията" (EFD) на Фараж след ксенофобски изявления. Предвижда се избраниците на това националистическо движение да заемат местата до Националния фронт и другите си европейски съюзници. /АФП-БГНЕС
Вашите коментари