Истинският урок от Германия за студената война II

17:03, 7 Март 2014

Анализирайки мотивите и действията на Владимир Путин, Хилари Клинтън го сравни с Адолф Хитлер. И както винаги – сбърка. След 12 години на власт Хитлер е мъртъв, но за това време унищожава милиони хора и завзема Европа от Атлантика до Урал. А Путин?

Пребивавайки 13 години на власт и сблъсквайки се с кризата в Украйна, той заповяда на своите войски да вземат под контрол Крим – малкият полуостров, където Русия държи Черноморския си флот още от времената на Наполеон. Според Wall Street Journal това е блицкриг.

Но към днешна дата този „блицкриг“ е далеч по-безкръвен, отколкото превземането на нашата Флорида от Андрю Джaксън, пише Патрик Бюкенън* за „The American Conservative”. Генерал Джaксyн убивал индианците, качвал испанците на лодки и ги пращал в Куба, а британците направо бесел. И на нас, американците, това ни харесвало.

Въпреки това, между мотивите на руския национаист Путин и австрийския капрал има някои сходства. Хитлер започва войната, възмущавайки се за онова, което е сторено с Германия след 11 ноември 1918 година. Армиите на кайзера разгромяват Руската империя, италианците и се сражават със западните съюзници във Франция в позиционна война, докато два милиона американци не ги обръщат в бягство през 1918 година. Когато Берлин приема условията за примирие на база 14-те точки от плана на президента Уилсън, на немска земя няма нито един войник от съюзническите армии.

Но в Париж съюзниците продължават да късат обезоръжената Германия. Конфискуват цялата Германска империя. Районът Айпен-Малмеди е отрязан и предаден на Белгия. Елзас и Лотарингия минават към Франция. Южен Тирол е взет от Австрия и предаден на Италия. Под властта на новата Чехия минават 3,25 милиона судетски немци. Немското пристанище Данциг е дадено на Полша, която получава и 130-километрова полоса земя от Силезия до морето, в резултат на което Германия се оказва разцепена на две. На германците е забранено да създават икономически съюз с Австрия, нямат право на армия, наброяваща повече от 100 000 души и освен това не могат да разполагат войски западно от Рейн. И това – в собствената им страна. Вероятно този картагенски мир (понякога така наричат Версайския договор) може и да бъде разбран, ако се вземат предвид жертвите, дадени от съюзническите армии на страните победителки в Първата световна война. Но това е пълно безумие, ако съюзниците са искали стабилен и непоклатим мир.

Генерал Ханс фон Сект (Hans Von Seeckt) предсказва, какво ще се случи в бъдеще. Когато отново си върнем властта, казва той, „ние естествено ще си върнем всичко, което загубихме“. Когато през 1933 година Хитлер идва на власт, вписва като загубени териториите, дадени на Белгия Франция и Италия, защото не иска да воюва със Запада. Но решава да си върне загубеното от Германия на Изток. През 1935 година Хитлер въвежда задължителната военна служба, през следващата година изпраща войниците си обратно в Рейнска област, а през 1938 година анексира Австрия бъде възстановена собствеността върху Данциг. Великобритания предоставя на Варшава гаранции за военна помощ, което пък стряска „прохитлериските“ полски полковници. Разярен от неотстъпчивостта им Хитлер напада Полша. Британия и Франция обявяват война на Германия. Всичко последвало ни е известно от историята.

И каква е връзката с Путин? Той също смята, че страната му след студената война е унижена, и че с нея са се отнесли отвратително. Той смята себе си за защитник на руснаците, останали извън пределите на Русия след разпада на Съветския съюз. В периода 1989 - 1991 година Михаил Горбачов дава свобода на поробените народи в Източна Европа, допуска да се разпадне Съветския Съюз и да се появят нови 15 държави, подава приятелски ръка към Америка. А какво направихме ние? Преместихме границите на НАТО по-близо до руския праг. Включихме страните от Източна Европа в нашия военен алианс, приемайки в него и страни от бившите съъветски републики. Партията на войната се опита да въвлече и Грузия и Украйна в Северноатлантическия алианс, създаден да сдържа Русия, а при необходимост и за борба с нея. Ако тази партия беше надделяла в начинанията си, можеше още през 2008 година да започнем война с Русия заради Грузия и Южна Осетия, а днес – заради Крим.

Сега чуваме нови призиви за приемането на Украйна в НАТО. Тия хора добре ли са? Пет американски президенти, които са били заплашвани с далеч по-сурови действия от много по-опасния Съветски Съюз (Трумън, Айзенхауър, Джон Кенеди, Джонсън, Рейгън), се отказват да заплашват Русия с употреба на сила източно от Елба. Тези президенти изключват употребата на сила по време на блокадата на Берлин през 1961 година, по време на унгарската революция през 1956 година, по време на строежа на Берлинската стена, по време на нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия през 1968 година и по време на потушаване на бутновете на „Солидарност“ в Полша през 1981 година. А днес, според поетите ангажименти, трябва в случай на необходимост да воюваме за Литва и Естония. Обама праща самолети F-14 в Латвия, където живеят половин милион руснаци, а Партията на войната иска да вкара корабите на Шести американски флот в Черно море.

Ако това е началото на втора студена война или американо-руска война, то утрешните историци обезателно ще посочат като виновници Буш-овците и Клинтън-овците, които натикаха НАТО под носа на Москва, също както днешните историци посочват хората от Париж, които през 1919 година натресоха на Германия Версайския договор.

* Патрик Бюкенън е автор на книгата „Suicide of a Superpower: Will America Survive to 2025?“ (Самоубийството на суперсилата: Ще оцелее ли Америка до 2025 година?)
 

Вашите коментари