Все пак, в България е имало десни избиратели и преди Бойко Борисов да разбере, че е десен! И вероятно точно на тях им е най-трудно да преглътнат опростачването на конгреса на ЕНП в Дъблин от страна на лидера на ГЕРБ - Бойко Борисов.
По-малката беда е, че като форма, и този път изказването му беше типично за него – като на седянка в селска кръчма. Защото се предполага, че на конгреса на ЕНП са отишли умни и образовани хора и те могат да го разберат, ако говори на поне малко по-високо ниво. За съжаление, след подобна “реч” логичните варианти са само два - или Борисов не може да говори по друг начин, или той е решил, че делегатите в Дъблин са на интелектуално ниво селска кръчма.
При изявите на Борисов в Европа обаче, винаги може да се очаква още и още. Също като в разказите на Алеко Константинов за бай Ганьо, където добродушният хумор постепенно се превръща в сарказъм и на финала ти идва да плачеш от срам.
Затова ми е много интересно как са се чувствали лидерите на истинските десни партии от Европа по време на тази дебелашка демонстрация на наглост, нахалство, глупост и откровени лъжи.
Факт е, че Бойко Борисов и ГЕРБ не са единствените, печелили избори. Нещо повече – не са направили нищо изключително на избори. В началото на кариерата на Борисов изборите ги печелеше Царят. И елементарна справка ще покаже, че например, на парламентарните избори през 2005 г. в избирателен район, в който водач беше Николай Василев (Варна), резултатите на НДСВ бяха по-високи от избирателен район, в който водач беше Бойко Борисов (Благоевград).
За съществуването си, ГЕРБ се яви два пъти на парламентарни избори (2009 и 2013 г.) и нито един път не е спечелила мнозинство от 50%+1 депутати. И СДС, и БСП, са го правили през 90-те години, а НДСВ беше на крачка от този успех през 2001 г. ГЕРБ не успя да спечели пълно мнозинство даже след подаръка, който й направи тогавашният президент Първанов с частичния мажоритарен вот през 2009 г.
А за ефективността на Борисов като политически лидер говори фактът, че първият път не успя да си завърши мандата, въпреки подкрепата на “Атака”, а вторият въобще не стигна до коалиция, пак заради … “Атака”.
Царят, например, беше два управленски мандата във властта, благодарение на коалиционната култура, която демонстрира. А това, че Борисов нищо не е разбрал докато се въртя около Царя, си е само негов проблем.
Ами президентските избори? Срещу Георги Първанов Борисов така и не посмя да се яви. А “успехът” му с Росен Плевнелиев е толкова показателен, че няма накъде повече – трудно е човек да се сети кога за последен път президент на страната е бил с по-нисък рейтинг от премиер. Май статистиката нещо куца?
Най-интерсни са съпоставките за местните избори. Стефан Софиянски, например, е избиран за кмет на София три пъти – тоест повече от Борисов и Фандъкова, взети заедно. Като Софиянски побеждаваше същата тази БСП, за която се пени Бойко Борисов. Най-показателен е обаче един друг факт – СДС спечели кметски избори в Кърджaли през 1999 г. , а ГЕРБ … никога – толкова по въпроса колко неудобен бил Борисов за ДПС.
Разбира се, делегатите на конгреса на ЕНП в Дъблин едва ли са изненадани от спектакъла на Борисов и е наивно е да се смята, че елитът на Европа не знае какво става в България.
Интересното е друго! Дали Бойко Борисов изобщо е разбрал, че търпението, с което са го изслушали, е признак на добро възпитание. Как мислите? Бай Ганьо, докато се млати в косматите гърди и крещи “Булгар, булгар”, дали е разбирал, че се излага?
Антон Луков
Вашите коментари