Всички публични дискусии за Украйна днес са само едно – тотална конфронтация. Но знаем ли къде отиваме?
През живота си съм видял четири войни, които са започвали с огромен ентусиазъм и народна поддръжка, и които после не знаехме как да приключим, та се налагаше да се оттегляме в три от случаите едностранно. Изпитанието за политиците е не как да започне войната, а как да я приключи. Така започва анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър за американския „The Washington Post”.
В Украинския въпрос твърде често се разглежда като решаващо сражението дали Украйна ще тръгне към Запада или към Изтока. Обаче, ако Украйна иска да оцелее и да се развива трябва да се превърне не във форпост на една страна срещу друга. Тя трябва да стане мост между тях.
Русия трябва да признае, че опитите да превърне Украйна в държава-сателит и така да премести границите си, я обричат на повтаряне на цикъла от взаимно неутрализиращите се мерки за натиск в отношенията със САЩ и Европа.
Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да се превърне в обикновена чужда страна – руската история започва с Киевска Рус. От там идва и руското православие. Украйна е част от Русия в продължение на векове, но и преди това тяханата история е тясно преплетена. Най-големите битки за свободата на Русия, започвайки от битката край Полтава през 1709 година, са се случвали на украинска земя. Черноморският флот, посредством който Русия проектира силата си в Средиземноморието, се базира на дългосрочни споразумения за аренда на кримския град Севастопол. Дори такива дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродский настояват на това, че Украйна е неразделна част от руската история, та даже и от самата Русия.
Европейският съюз трябва да признае, че мудността на неговата бюрокрация и подчиняването на стратегическия елемент на вътрешната му политика в преговорите за отношенията между Украйна и Европа доведоха до това, че преговорният процес се превърна в катарзис. Външната политика е изкуство да се пренареждат приоритетите.
Решаващият елемент са самите украинци. Те живеят в страна със сложна история и многоезичен състав. Западната част на Украйна е присъединена към Съветския съюз през 1939 година, когато Сталин и Хитлер си делят трофеите. Крим, където 60% от населението е руснаци, влиза в състава на Украйна чак през 1954 година, когато украинецът по произход Никита Хрушчов награждава по този начин републиката в чест на 300-годишнината от договора между Русия и казаците. Западът на страната основно е населен от католици; изтокът пък говори основно на руски. Всеки опит една част на Украйна да доминира над друга, което се е превърнало в закономерност, с течение на времето ще доведе до гражданска война или разцепване на държавата. Ако се разглежда Украйна като съставна част от конфронтацията между Изтока и Запада, то всякакви перспективи за създаване на международна система за съструдничество между Русия и Запада – и в частност между Русия и Европа – ще бъдат разрушени за десетилетия напред.
Украйна е независима само от 23 години. Преди това, от XIV век насам, се е намирал винаги под нечия чужда власт. Не е чудно, че лидерите й още не са се научили да правят компромиси, а още в по-малка степен са усвоили навиците да виждат историческите перспективи. Политиката на Украйна след придобиването на независимостта отчетливо показва, че корените на проблема са в опитите на украинските политици да наложат своята воля на непокорната и упорстваща част от страната. Първо го прави една фракция, после – другата. В това е цялата същност на конфликта между Виктор Янукович и главният му политически опонент Юлия Тимошенко. Те представляват дввете крила в Украйна и не желаят да си поделят властта. Мъдрата политика на САЩ по отношение на Украйна трябва да включва търсене на възможности за сътрудничество между двете части на страната. Ние трябва да се стремим към примирение между фракциите, а не към доминация на една от тях.
Русия и Западът обаче, а най-вече многобройните украински фракции, не следват този принцип. Всяка от страните само влошава ситуацията. Русия не може да реши проблема с военна интервениця, без да избегне изолацията. А това ще се случи в момент, когато границите й не са в най-надеждно състояние. Демонизацията на Владимир Путин от страна на Запада пък не е политика; това е оправдание за липсата на такава.
Путин трябва да достигне до разбирането, че въпреки всичките му недоволствания и жалвания, политиката на военен натиск ще доведе само до началото на нова студена война. Съединените щати от своя страна, не бира да се отнасят към Русия като към държава, излязла извън правилния път, която следва постоянно и търпеливо да бъде учена на правилата за поведение, установени от Вашингтон. Путин е сериозен стратег в полето на руската история. Разбирането на американските ценности и психология не е негова силна черта. А разбирането на руската история и психология никога не са били силна черта на американските лидери.
Ръководителите на всички страни трябва да се върнат към анализ на резултатите и последствията, вместо да се състезават в позирането. Ето как си представям изхода, съответстващ на ценностите и интересите на безопасността на всички страни:
1. Украйна трябва да има право свободно да избира икономическите и политическите си връзки, в това число и с Европа.
2. Украйна не трябва да влиза в НАТО. Тази позиция поддържах преди седем години, когато за пръв път беше поставен въпроса.
3. Украйна трябва да разполага с всички възможности за създаване на правителство, съответстващо на волята на народа й. Мъдрите украински лидери в този случай ще отдадат предпочитание на политика на помирение между различните части на страната. В международен план те трябва да провеждат политика, съпоставима с политиката на Финландия. Тази страна не оставя никакви съмнения за пълната си независимост и си сътрудничи със Запада в повечето области, но в същото време щателно избягва всякаква политическа враждебност по отношение на Русия.
4. По правилата на съществуващия световен ред е недопустимо Русия да анексира Крим. Но отношенията на Крим с Украйна може да се направят по-спокойни. За тази цел Русия трябва да признае суверинитета на Украйна над Крим. Украйна следва да разшири кримската автономия, което да стане на избори с присъствието на международни наблюдатели. Процесът трябва да включва и отстраняването на каквито и да е недомлъвки и неопределености по статуса на Черноморския флот в Севастопол.
Това са принципи, а не предписания. Запознатите с този регион хора знаят, че някои от тях няма да допаднат на нрава на тази или онази страна. Но сега е важна не абсолютната удовлетвореност, а балансираната неудовлетвореност. Ако не бъде намерено решение на база на тези принципи или аналогични елементи, то изострянето на конфронтацията ще се ускори. Времето за вземане на такова решение ще настъпи съвсем скоро.
Вашите коментари