Заплашващата да прерасне във военен конфликт криза в отношенията със съседните страни или група от страни е изпит за зрелостта на лидера на страната и нейната политическа класа.
Готовността /или неумението/ на първите лица да прекратят конфронтацията, способна да излезе от контрол, да съхранят лицето си и достойнството на страната, демонстрира нивото на политическо изкуство и способността да се преодолее влиянието на ястребите в собственото обкръжение. За да не се допусне потапянето във война, на тях им се налага да търсят нестандартни компромиси, да правят отстъпки на лидери и държава, които се смятат за враждебни и неприятелски настроени.
Най-яркият пример за излизането от безизходна ситуацията е разрешаването на Карибската криза от 1962, когато противопоставянето между САЩ и СССР едва не доведе до ядрена война. Тогава Вашингтон остро реагира на разполагането на съветски ядрени ракети и самолети на Куба и обяви на 22 октомври морска блокада на острова. В отговор Москва заплаши с ракетен удар в случай на нападение срещу съветските кораби. В критичния момент и Никита Хрушчов, и Джон Кенеди проявиха издържливост и, продължавайки с острите изказвания, започнаха да търсят компромис. Стремежът да се предотврати ядрена катастрофа се оказа по-силен от предразсъдъците. Инициативата пое Хрушчов, който на 26 октомври предложи да се изтеглят съветските ракети в замяна на отказа на САЩ от блокада и нахлуване на Острова на свободата и ликвидирането на американските ракетни установки в Турция. След няколко дни Кенеди, въпреки недоверието си към СССР и натиска на военните, се съгласи с разрешаването на кризата. В течение на три седмици съветските ракети бяха изведени от Куба, американците изпълниха своите обещания да свалят блокадата и да демонтират ракетите си от турска територия.
По-малко драматични ситуации е имало и по-рано, и по-късно. През 1920 едва не се е възобновила войната между РСФСР и Великобритания. Поводът е експедицията на Червената армия и Каспийския флот в Персия, където частите на Червената армия са се опитали да свалят шаха и са се сблъскали с англо-индийските войски. Взаимната омаза между болшевиките и британските министри е отстъпила място на прагматизма. Лондон се е нуждаел от успокоението на революционното движение в колониите и получаването на предсказуем партньор, Съветска Русия - мир и оборудване за възстановяването на своята индустрия и земеделие. В името на това Москва се е отказала от експорта на революции, ликвидирала е Гилянската съветска република и през септември 1921 е изтеглила войските си от северна Персия.
Можем да си припомним и прекратяването на бойните действия в Грузия през август 2008. Тогава Русия по предложение на бившия френски президент Никола Саркози изтегли войските на своя територия в замяна на връщането на грузинската армия по местата на своята постоянна дислокация. Това беше направено въпреки крайната неприязън на първите лица на Русия към президента Михаил Саакашвили. Вчера, отказвайки се от войната, Путин се прояви не само като тактик, но и като държавен деец. /БГНЕС
-----------
Статията "Как да спрем войната" е редакционна и е публикувана в днешния брой на водещия руски либерален вестник "Ведомости".
Вашите коментари