Ако се игнорират политическите пристрастия (доколкото това е възможно) и се разгледа ескалацията на събитията от последните месеци като поредица от факти, ще се види, че няма нищо нелогично в случващото се у нас.
Всъщност, всеки от основните политически играчи е точно там, където винаги е бил.
Приемаме, че отношението към Евро-Атлантическите институции и европейския цивилизационен избор на България е ключов момент в българската политика и просто отделяме политическите факти и конкретни действия „за” и „против” тази кауза. И се получава доста банална картина.
Погледнато от тази точка ще се види, че никое събитие не е толкова показателно за политическата драма в България, колкото беше гласуваното на 22 ноември 2013 г. в българския Парламент решение за налагане на мораториум върху придобиване право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. Никакви протести и никакви окупации не могат да се сравнят с фундаменталното значение на това гласуване. Срещу този мораториум гласуваха част от БСП и ДПС. А “за” мораториума - ГЕРБ, част от БСП и Атака. Това са фактите сами по себе си.
Нещо повече - още на 18 ноември 2013 г. ,(три дни преди самото гласуване) пред камерите на БНТ не някой друг, а лидерът на ГЕРБ - Бойко Борисов, предложи ГЕРБ и Атака да блокират заседанията на Парламента, докато не влязат за разглеждане въпросите за продажбата на земя на чужденци и за бежанците. Борисов тогава изрично подчерта, че "…Изисква да познаваш премиерите и канцлерите на другите държави, изисква да отидеш да им обясниш какъв е проблемът. Ние сме външна граница на ЕС. Едно е да купиш земя в Германия, друго е да купиш на границата с Турция. Тези хора там са много разбрани, но трябва да ги познаваш, да имаш авторитета да го наложиш".
Тоест, опитът за сближаване на позицията между ГЕРБ и Реформаторския блок не почива на реално покритие между ценности и идеология. Хубави или лоши, Реформаторите винаги са бранили Евро-атлантическата кауза на България.
Колкото до сближаването между Георги Първанов и Бойко Борисов, то си изглежда точно на място. И мястото на „Атака” е в този лагер. За разлика от другите двама в това трио, Волен Сидеров никога не е бил лицемер и винаги е имал ясна позиция против ЕС и НАТО.
Не по-малко драматична, но напълно логична е картината в другия лагер. Еманципацията в Европейските институции на БСП като нормална европейска партия се олицетворява от Сергей Станишев. Тоест, неговия европейски избор го прави много по-близък до политическия манталитет, характерен за лидерите на Реформаторския блок, отколкото до триото “Първанов, Борисов, Сидеров”. Звучи парадоксално, но ако се погледне кои точно депутати от БСП са гласували „за” мораториума ще се види, че са предимно от обкръжението на Първанов, а начинът, по който гласуваха депутатите от ДПС, показва защо са в коалиция със Станишев, а не с Борисов.
Тоест, всеки си е точно там, където му е мястото, спрямо фактите и основополагащите принципи в българската политика! Нормално е в главата на политици като Първанов и Борисов да витаят мечти за Путински-Медведевски практики – един мандат аз премиер ти - президент, следващия мандат - обратно. Просто, от манталитета си не могат да избягат. И в това нямаше да има нищо лошо, ако подобно на Волен Сидеров по-рядко се криеха зад лицемерни пози.
Факт е, че тези номера с размененото властване Путин и Медведев ги правят в Русия, която е страна извън ЕС.
Но пък каква страна, само?
Близка до сърцето и на Първанов, и на Борисов, и на Сидеров!
А Брюксел е толкова далеч…
Антон Луков
Вашите коментари