Че Георги Първанов нямаше да стои безучастно, беше ясно отдавана. И причините са ясни. Въпреки че след поредния опит за рестарт на неговото движение АБВ (неуспешен според повечето наблюдатели), всички впериха поглед в интригите около листата на БСП за Евроизборите. Вероятно са прави и онези, които виждат в действията на бившия президент директна подкрепа за опонентите на властта – в момент, в който ГЕРБ се разпада, Първанов се опитва да започне идентичен процес в ляво.
Всичко това обаче са по-скоро последици, а не причини!
Истината е, че Георги Първанов на практика саботира единствения в обозримо бъдеще шанс на БСП да се еманципира като нормална (в точния смисъл на думата) партия в Европейския съюз. Вероятно тук има и чувства! За никого не е тайна, че той не гори от любов към Сергей Станишев. Но даже и тази публична интрига е подробност! Защото ако Станишев бъде съсипан политически, резултатът няма да е някакво си удовлетворение от някаква си лична вендета, а тотална промяна на балансираният спрямо Брюксел и Москва политически курс, възприет от Станишев.
А най–непочтеното в тази история е, че Първанов се пробва именно чрез листата за евроизборите да провали... европейските мечти (доколкото има и такива) на БСП. Нали съратниците му не се интересуваха от Брюксел? Дали? Погледнато от тази гледна точка, лансираните от различни приближени на бившият президент планове как Станишев трябвало да замине за Брюксел и така щял да освободи ръководство на БСП, са приказки за наивници. Всъщност, именно от това се ужасяват Първанов и компания – от общ успех, и на БСП и на цялата европейска левица, на изборите за европейки парламент. Нищо няма да интегрира БСП в Брюксел по–добре от пряко участие във властта. Там! В столицата на Европа! Понеже тук, за добро или за зло, си е във властта.
Антон Луков
Вашите коментари