2013-та беше особено интересна година. И това не е дежурното клише, с което се започват годишните прегледи на събитията през изминалите 365 дни. Защото се случиха наистина показателни събития. Уникални не толкова всяко само за себе си, а като мрежа от причинно-следствени връзки, обуславяща общност на процесите не само в нашето общество, но и в Европа.
Първият пример са февруарските протести. Беше наистина интересно да се наблюдават събитията във Варна и в София. В онези горещи февруарски дни малцина обърнаха внимание, че и в София, и във Варна мишените, съответно тогавашният премиер Бойко Борисов и тогавашният кмет на Варна Кирил Йорданов, се опитваха да пренасочват обществената енергия на протестиращите срещу тях българи, срещу … другия. Очевидно съветниците на Борисов са предполагали, че ескалацията на протестът във Варна ще свали напрежението в София и обратното – цялата клика около Йорданов даваше мило и драго да посочва за основен адрес на протеста Орлов мост. На финала с властта се разделиха и двамата. По-важно е друго – да си направим изводите какви хора са ни управлявали! Тези двамата бяха от един политически отбор, но това не им попречи, да се пробват да си измият ръцете един с друг. Просто това упражнение с интригите е по-лесно, отколкото да се изправиш срещу проблемите на хората. И Кирил Йорданов, и Бойко Борисов никога не бяха виновни за нищо, и все други носиха отговорност за всичко – когато останаха насаме с реалния живот, не им дойде нищо друго на ума освен, да се опитат да си пробутат проблемите на някой друг. И се получи нещо като размяна на горещи картофи между Варна и София. Просто от политически шмекери не може да очакваш друго!
Шмекериите продължиха и в предизборните кампания - и при тази във Варна, и при онази за парламента. На пръв поглед скандалът с фалшивите бюлетини, заловени в Костинброд е по-сериозен, защото ставаше дума за парламентарни, а не за местни избори. И все пак номерът с фалшивите бюлетини си е част от родната традиция още от времената, описани от Алеко Константинов. Не, че дългият живот на една измама е оправдание за съществуването й. Просто случилото се на извънредните кметски избори във Варна е много по-опасна бомба със закъснител, заложена в самото сърце на българската демокрация.
Варненци много обичат да подчертават “неоспоримата истина”, че едва ли не всички промени започвали от Варна. Понякога това даже е и... вярно!
В случая с последната кампанията на извънредните кметски избори станахме свидетели на един феномен, чиято ескалация тепърва ще създава проблеми и то не само регионални. Разрушителният му потенциал, всъщност, даже е над-национален.
Става дума за безогледното използване на бясна анти-циганска и анти-турска риторика от единия от предизборните щабове – този на Иван Портних от ГЕРБ.
След изборите, те се опитват да пласират оправданието си, че всички значими кандидати за кметове и предизборните им щабове са използвали черен ПР. Тук обаче става дума за нещо много повече от стандартните медийни престрелки с факти или компромати на тема корупция, семейни проблеми, мафиотски врътки и т.н.
Анти-циганската и анти-турската риторика не са черен ПР – те са част от отчетливо оформена идеология, даваща облик на този, който я използва. А не на този, срещу когото е насочена! И дали тя се размахва от Волен Сидеров или от името на Иван Портних – това няма никакво значение.
Последиците са едни и същи!
На първо място, успехът на Иван Портних неизбежно ще изкуши и други. Фактът, че точно по този начин беше спечелена една кампания, сам по себе си е достатъчен. Ще се случи същото, което наблюдавахме например с използването на интернет в кампанията на Барак Обама. След успеха на Обама, куцо и сакато се юрна да манипулира социалните мрежи. Просто успехът привлича неудържимо всички и рядко някой се замисля за цената!
Между другото, вече се забелязва как проблемът ескалира. Кампанията на Портних не е първата, използвала бясна анти-циганска и анти-турска риторика. Още през 2007 г. на изборите за районен кмет във варненския квартал “Аспарухово”, Янко Коренчев стана жертва на подобна истерия. Тогава той беше победен от Богдан Караденчев след почти толкова истерична кампания.
През 2013 г. кампанията на Портних определено вдигна мръсната летва. И това, което се случи в “Аспарухово”, прерасна в кампания на ниво Варна. Някой ще се обзаложи ли, че това, което преди години започна в южния варненски район, няма да се превърне един ден в НАЦИОНАЛНА трагедия?
Да се разчита на държавническото чувство от страна на българските политици е, меко казано, наивно. Именно Бойко Борисов най-нагло, безпардонно и абсолютно безотговорно пласира внушения срещу коалиционната политика на БСП, като най-редовно обвинява, червените, че са направили коалиция точно с ДПС. Сякаш, някъде е забранено да правиш коалиция с ДПС? И къде пише, че ГЕРБ е съвършена партия само защото в нея членува Бойко Борисов? Тук трябва да отворим една скоба - никой не казва, че БСП или ДПС са еталон за съвършенство. Обаче, когато едни пари на данъкоплатците бъдат откраднати от партократи или чиновници, за самите данъкоплатци няма никакво значение дали ги краде Иван или Хасан. Крайният резултат от тази изкуствено раздухвана антициганска, антитурска и антисилямска истерия е, че обществото не се занимава с реални икономически или социални проблеми, а обсъжда верски и расови различия, представяни като... политически. И каква тогава е разлика между Волен Сидеров и Бойко Борисов - като махнеш политическите преструвки на първия, отдолу лъсва агресията на втория?
Дълбоко в себе си и най-покварените политици са наясно, че инфраструктурата на един град се подчинява на еднакви закономерности, независимо дали иде реч за циганските махали или лъскавия център. И че, ако се спука тръбопровод в един квартал, спира водата на поне още пет.
И че, беднотата и нуждата от помощ нямат цвят и религия.
Същите тези покварени политици обаче начертаха граница! Която започна през 2007 г. в един варненски район, вече минава през кметския кабинет на Варна и някой ден може да подпали нацията, чрез безотговорното говорене на Бойко Борисов. В наши дни е нормално голяма част от хората да НЕ са във възторг от завръщането на БСП във властта. Този страх обаче не е повод да се бъркат фундаментални понятия. Най-малкото е подло Бойко Борисов да търси някъде другаде, освен в себе си. Провалът си е негов! И личен, и политически!
И няма нищо страшно във факта, че отговорността за България не се носи от ГЕРБ. Правителството на Пламен Орешарски – хубаво или лошо, е на власт вече шест месеца. Горе - долу толкова стаж набраха протестът и контрапротестът. Специално във Варна се случи очакваното – тези, които разцепиха февруарския протест, сега паразитират и на гърба на антиправителствения. Иде реч за малката група лаещи субекти, държани на къса кучешка каишка. Скандално известната група на т.нар. “Дакели” са впи в искреното възмущение на по-умните, по-младите и образованите във Варна в крайна сметка ги изгони от улицата, по-успешно от всички мероприятия на властта взети заедно.
Има разбира се и добри новини - данните от статистиката за състоянието на икономиката на България вдъхват умерен оптимизъм. Финансовата стабилност към днешна дата си е все така част от живота ни, а социалната действителност е малко по-поносима. Политическата ситуация обаче е далеч от образец за стабилност. И тук ако се свали маската на политическите пристрастия ще се види, че нищо не е такова, каквото е! Протестиращите срещу кабинета Орешарски може и да си мислят, че са основен проблем на правителството. Всъщност Врагът (с главно В) е по-скоро вътрешнополитически за БСП, в лицето на Георги Първанов и компания. Колкото и парадоксално да звучи протестът срещу властта по-скоро... сплотява властта. И е един вид съюзник на Орешарски. Докато има силен външен враг (с малко в), вътрешнополитчекият враг е безсилен да предизвика центробежни сили в БСП.
Колкото до ДПС там промените бяха на самия връх – Лютви Местна наследи Ахмед Доган. По-важно е обаче друго. Видя се, че промени в едно партийно ръководство могат да се случат и без преврат или интриги. Нещо подобно се случи и в ДСБ, където Радан Кънев наследи Иван Костов. И в двата случая процесът на наследяване сам по себе си е по-важен и от наследството, и от наследника. В исторически план тези събития са прекалено близко, за да бъдат оценени по достойнство. Но нормалното предаване на власт и отговорност е истинският висш пилотаж за всеки един държавник, въпреки че за много хора в България е по-важно да си прост и да говориш прости приказки, пред прости хора. Специално в ДПС обаче имаше и драматични събития. Замисленият и вече реализиран мирен преход към овластяването на Местан, беше буквално разтърсен от опита за атентат срещу Ахмед Доган на Осмата национална конференция на Движението в НДК. Подобен род събития за съжаление е трудно да бъдат предвидени и единственото, което може да се направи, е службите в България да си направят съответните изводи, а всички останали да се надяваме да няма друг такъв опит за атентат.
Според мнозина най-голямата грешка на новата власт беше издигането на кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Която е предизвикала протестите. Всъщност, както сполучливо припомни Йордан Цонев, протести имаше още при първия ден на правителството, още преди обявяването на кандидатурата на Пеевски. И тук правилният въпрос не е КОЙ, а ЗАЩО? Най-лесно е да цитираме няколко изречения нагоре в текста –нормалното предаване на власт и отговорност е истинският висш пилотаж за всеки един държавник. Управлението на една страна не е детска градина, в която се избиват комплекси и мании. Още по-малко е ринг или тепих. И въобще не бива да е ловно поле, в което се размахват трофейни скалпове. Бившият премиер Борисов можеше да помисли или поне да си спомни как точно Орешарски беше един от хората, които предадоха цивилизовано властта в ръцете на ГЕРБ през не толкова далечната 2009 г. Мисленето обаче не се случи. Поне не през 2013 г.
Антон Луков
Вашите коментари