„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
”/ Евангелие от Матея/
В България има нещо като традиция да се цитира Прокуратурата за щяло и нещяло. Обаче, когато прокурорите наистина се произнесат, никой не им обръща внимание. Нещо такова се случи след смъртта на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Появиха се какви ли не версии, една от друга по-безумни, а заключението на прокуратурата за удавяне в морето и лиспата на насилствени действия тъне в забрава.
Недостойното в случая е, че при избора на нов Варненски митрополит, самата Българска православна църква (БПЦ) става заложник на откровено низки страсти, които нямат нищо общо с вярата и каноните. Кандидатите не мерят своите качества, а се замерят с кал. Което е истинско престъпление, спрямо самата църква като 1100 годишна институция.
Взрени в пороците на творението, нашите попове очевидно забравят, че са се обрекли да боготворят Твореца. Човекът може и да е Божие творение, макар че понякога това е доста съмнително, но е очевидно, че е създаден несъвършен. Затова имаме свободна воля и избор - защото има правилни и грешни решения. Ако Творецът ни беше създал съвършени, нямаше да имаме нужда от избор, просто защото и решенията ни щяха да са безгрешни.
Институцията БПЦ обаче е нещо друго. От векове Църквата си има канони. И те винаги са работили безотказно, най- вече защото са били създаден за спазване от вярващите. За онези, които боготворят Твореца, а не творението.
Самият факт, че във Варна има протест, говори достатъчно за „вярата” на протестиращите и за това доколко в т. нар. “морска столица” се спазват каноните на БПЦ. Защото каквито и грехове да се приписват на участниците в изборите на нов Варненски и преславски митрополит, те НЕ са новост за Варна. Да не би руското влияние в епархията на дядо Кирил да е от вчера? Или Държавна сигурност да е имала тайни за църковните тайнства край морето. Бегла разходка чрез Гугъл и лъсват десетки статии за покупко-продажби на църковни имоти, скъпи коли и т.н.
Както се казва - за мъртвите или добро или нищо.
За живите обаче остават правилата!
Същите тези варненски попове си траеха, когато покойният владика Кирил се разправи с отец Любомир Попов. Тогава те проглушиха ушите на журналисти и общественици колко е свята институцията, колко е непоклатим канона и т.н. А сега ... протест!?!
Нали Църквата беше ръководена от Светия дух?
Нали Църквата не е човешка, а Богочовешка институция?
Или взрени в човешките слабости забравихте за Божествената същност на Светата православна църква?
Който веднъж си е избрал църковното поприще за изява, кариера, служение житейски път, съдба е обречен на Църквата и протестът е немислим, какъвто и да е поводът или причината. Просто, защото и поводите, и причините са от този свят, а Църквата не е!
Или, казано в едно изречение - да протестират могат миряните, но не и поповете! Дано да не прозвучи анти-църковно, но излиза, че ние – миряните, можем да ги търпим с всичките им слабости, но те самите не могат да се траят помежду си.
Антон Луков
Вашите коментари