Днес е на мода постоянно да се говори за неминуемият упадък, който следва да се случи в САЩ. Нещо повече, с всяка изминала седмица, тревожните новини от Америка стават все повече и това като че ли подклажда тази идея.
Страната изглежда неуправляема – раздиран от междупартийни борби Конгрес, правителство, спряло работа за 16 дни, ниски темпове на възстановяване на икономиката, шпионският скандал с Агенцията за национална безопасност (АНБ). Според данни на едно от международните изследвания, американците се нареждат на 11-то място по ниво на щастие и на срамното 24-то място по икономически показатели. Друго изследване пък показва, че само 7% от американските осмокласници са с достатъчно високи познания по математика (в Сингапур и Южна Корея резултатите са 47% и 48%, съответно). Нашият президент вече не е най-влиятелният човек в света, отстъпвайки лидерството в рейтинга на Forbes на Владимир Путин, пише Джонатан Еделман* в статия за “Forbes”.
И въпреки това, Съединените Американски Щати си остават световния лидер, и по всяка вероятност това положение няма да се промени поне още едно десетилетие. САЩ превъзхождат останалия свят в много отношения. Всяка година в страната на неограничените възможности пристигат най-много емигранти (1 милион "мека сила"). САЩ са лидери в областта на високите технологии благодарение на Силиконовата долина, финансите и бизнеса (Уолстрийт), киноиндустрията (Холивуд) и висшето образование (17 от двадесетте водещи университета са в САЩ според рейтинга на Шанхайския Университет). По търговския си профил Щатите си остават страна от “първия свят”, заради активния експорт на потребителски и технологични стоки, и вноса на природни ресурси.
Америка продължава да е на чело и по преките чуждестранни инвестиции (180 милиарда долара годишно), изпреварвайки почти два пъти следващият в класациите по този показател. САЩ разполагат с най-силната в света армия, за която харчат 560 милиарда долара годишно. Брутният вътрешен продукт (16 трилиона долара) е почти два пъти по-голям от БВП на Китай. Да не забравяме, че са и първата от “новите” нации, които успяват да съхранят демократичните си традиции в свят, пълен с полудемокрации и откровено тиранични режими. Фондовият пазар в САЩ е на рекордни нива, което още веднъж потвърждава лидерството им в световната икономика.
И още – кой, освен САЩ може да претендира за световен лидер? Европейците? Японците? Руснаците? В момента в Европа безработицата е на нива от 12% (в Гърция и Испания – над 26%), а икономическият растеж е почти нулев при това населението на европейските държави постепенно намалява. В Япония населението пък застарява, в страната идват все по-малко имигранти, индексът Nikkei си остава все така на нива 20 000 пункта, което е под нивата от 1988 година, а японският държавен дълг съставлява 240% от БВП. Освен това, през последните две десетилетия икономиката на Япония се развива с много ниски темпове. Макар че напоследък Русия се споменава често в пресата като страната, която дава подслон на следващите Олмпийски игри и Едуард Сноудън, това още не я прави свръхдържава. Търговският й профил е на типична страна от “третия свят”, БВП е като на Канада (който е около 15% от БВП на САЩ). А и Русия няма нито “меката сила” на САЩ, нито своя Силиконова долина, нито Холивуд, Уолстрийт, да не говорим за университети с висок рейтинг.
А какво се случва с Китай и Индия? През последните десетилетия двете страни стремително се развиват, но при тях все така има няколко основни проблема. В Китай 650 милиона души живея в бедните селски райони, и по брутен продукт на глава от населението (6100 долара, което е 12% спрямо американския показател) страната се намира чак на 87-мо място в света. Китай страда от повсеместната корупция сред чиновниците, еднопартийната комунистическа система, гротескното социално разслоение и липсата на творчески подход. Заради огромните проблеми със замърсяването на въздуха, водите и почвата, всяка година умират над 1,2 милиона китайци. Самите китайски лидери често признават, че Китай ще стане напълно съвременна държава не по-рано то 2050 година.
В Индия 830 милиона човека (почти 70% от населението) живеят в бедните селски райони. Над 160 милиона индийци нямат достъп до течаща вода, електричество и канализация. Индия е лидер и по броя на неграмотните хора – 35% от жените в Индия не могат да четат. Поне 25% от населението на страната няма електричество. В Индия е много слабо развита инфраструктурата, корупцията е с високи нива, а брутният вътрешен продукт на глава от населението е 1 500 долара (т.е. само 3% от американския), което я праща на 138-мо място в света по този показател. И не на последно място, стремителното увеличаване на населението й (за последните десет години населението е нараснало със 180 милиона души), също не обещава нищо добро в бъдеще.
Политически афоризъм гласи, че няма как да загубиш, ако нямаш противник. А в момента на хоризонта - или поне в близките 1-2 десетилетия - не се забелязва някой, който да е в състояние да изпревари САЩ или поне да отправи сериозни предизвикателства към световния лидер.
* Джонатан Еделман преподава в Josef Korbel School of International Studies към Университета в Денвър.
Вашите коментари