Антиевропейската истерия в България се подхранва основно от насаждането на усещане, че отношенията ни с европейските институции са на неравноправна основа, а някои стигат и до безумия за колониално ограбване. Всъщност, икономическите ползи за България от членството ни в ЕС са многократно по-големи отколкото се признава и това лесно може да се докаже .
Има обаче един аспект от самото съществуване на Европейския съюз, който по една или друга причина остава настрани от общественото внимание. И който е не по-малко важен от икономическата ефективност. И, колкото и тривиално да звучи, това е историческата роля на Съюза за мира на континента. Все още са живи достатъчно хора, които помнят до какви чудовищни беди доведе агресивня национализъм в Европа.
Иситната е, че избухването на Първата световна война е желано и от французи, и от геманци и войниците, които отиват на фронта през първата година от войната са изпращани с цветя и възторжена всенародна подкрепа. Постепенно войната затъва в окопите и възторга угасва, а цветята отиват за пресните горбове във войнишките гробища. Специално тази война е класическо потвърждение на мъдрото предупреждение, че човек винаги трябва да внимава какаво си пожелава. И с народите е така – европейските народи, зомбирани от вековни вражди и безумен национализъм искаха тази война и съответно платиха цената за нея. На всичкото отгоре не се и поучиха. Версайския диктат не беше никакъв мир, а брутална разправа с победените. Обаче този т.нар. “мир”, заедно с икономическите последици от Великата депресия, беше само една от предпоставките за следващата война.
Истинската причина и за Втората световна война си беше пак същата -агресивен националзиъм, който вече взе безбожно уродливи размери в лицето на съветския комунизъм, италианския фашизъм и германския национал-социализъм.
Хубав или лош, Европейския съюз засега успява да наложи не само икономически и правни норми, но и нов тип политическо говорене. И нова политика. Нова спрямо стандартите на 20-ти век – най-кървавия в цялата човешка история.
Затова е желателно да се замислим какво си пожелаваме. Излизането (или изгонването) на България от ЕС ще бъде равносилно на истинско национално бедствие. И за да не се случи това, от нас се иска нещо много просто – да приемем не само евро-субсидиите, но и политическите реалности в ЕС такива, каквито са. Няма начин да ползваме само меда, а да избегнем това, което възприемаме като жило.
Нещо повече - налага се да разберем, че жило всъщност НЯМА!
В Европейските стандарти на политическа, етническа и верска толерантност има дълбок смисъл. В основата си мирът на континента е плод много повече на тези стандарти, отколкото на икономическото благоденствие. И това рано или късно ще бъде разбрано в България, но дано не се наложи да платим тежка цена за закъснението.
Защото човешката природа има това качество да изтласква преживените беди в някой тъмен ъгъл на съзнанието и просто да забравя лошото.Така забравихме много по-скорошни събития от войните през 20-ти век. Култът към времето на Тодор Живков е нагледно доказателство за това как помним евтиното сирене, но не и лагерите на смъртта.
За съжаление, както казва Стивън Кинг - Злото понякога се завръща!
Нека не го викаме сами!
Антон Луков
Вашите коментари