Докато във Варна, кмет и областен управител спорят по отношение на пропускателния режим за автомобили в местност “Салтанат” ( която според някои граничи, а според други е част от варненската Морска градина), мнозина забравят, че всъщност и двете страни в спора вече са работили заедно рамо до рамо.
Областният управител беше Директор на дирекция „Правно–нормативно обслужване в Община Варна, а Кмета - общински съветник, председател на финасовата комися и лидер на мнозинството на ГЕРБ в Общински съвет - Варна. Тоест, по ирония на съдбата и двамата, по един или по друг начин, са били свързани с трета институция и това е общинския съвет. Единият (Иван Великов) е участвал в изготвяне на проекто-решенията, предлагани от тогавашния кмет на Варна - Кирил Йорданов на сесиите, а другият (Иван Портних) ги е гласувал. Парадоксалното в случая е, че докато са работили под сянката на Кирил Йорданов, те двамата (настоящият Областен управител и настоящия Кмет) не са имали никакви противоречия. Просто защото никой няма спомен в общинския съвет да е било взето и едно решение, чупещо хатъра на тогавашния кмет.
Поради което, няма да е лошо да се проследи назад във времето отношението на общинския съвет към проблема с автомобилите в местност “Салтанат”. Може би добрите практики от близкото минало ще доведат и до възможностите за мирно разрешаване на междуинституционалния конфликт.
По принцип, един друг общински съвет забрани строителството в историческата част на Морската градина още през 1998 г. Това е стара история, но ако се върнем още по-назад, ще стигнем до реституцията, която пък ще препрати началото на спора в съда. Факт е обаче, че строителните книжа даже и за ремонт на балкон се издават от Община Варна. И понеже е очевадно, че в местност „Салтанат” има реализирано сторителство, чрез строителни книжа издадени в общината, остава висящ въпроса защо за района след Шокъровия канал не е изготвен застроителен план, регулиращ самото сторителство. А ако такъв има изготвен, защо не е приет от Общинския съвет? Да не забравяме и още един досаден факт – там, където има реализирано строителство по необходимост трябва да има канализация и водопровод. Общината е можела да направи и още нещо – имайки право на комасация на 10 до 15 % от имотите, да оформи и алеите. И това не е направено.
Колкото до твърденията, че частните имоти били застроени чрез подкупи, раздавани и взети по етажите на Община Варна - тук думата има прокуратурата. Ако някой е взимал подкупи или ако някой е знаел за корупцията, а пък е мълчал това трябва да се докаже.
Само че има една подробност – имотите в „Салтанат” не са само частни. Тоест, от неразборията страда и НИМХ, и Логопедичната детска градина.
В крайна сметка и Областният управител, и Кмета на Варна до голяма степен сърбат това, което сами са си надробили при съвместната им работа. Едва ли е голямо успокоението, че лъжицата, чрез която е забъркана кашата, е въртяна от нежната ръчичка на Кирил Йорданов. По-важно е друго – тенджерата (под налягане) се явява варненският Общински съвет. Тоест, добрата новина е, че винаги има начин парата да бъде изпусната, преди да е станало късно. И определено няма нужда от Пловдивски сценарии. Вместо кризата да се използва от местните, политически интриганти за да натрапват измислената си полезност пред кмет и областен управител, най -добре е заплетения казус да се прехвърли за решение там където му е мястото - в Общинския съвет.
Антон Луков
Вашите коментари