Историческото време отново рязко убързи своя ход. А това е като силен вятър: откъсва маски, разхвърля заслони, оголва твърдите истини, оставащи скрити в по-спокойни времена.
През цялата тази революционна 2013-та бурята предимно ликвидираше репутации. Всички, замесени в правителството Орешарски, се простиха със своите добри имена. След тях цели гилдии, поколения и среди с лекота погребаха репутациите си в услуга на вече загубилите добрите си имена. Повечето медии казаха "сбогом" на журналистиката, превръщайки се в карикатурни пропагандни листове.
Във вихъра на последната седмица вече виждаме твърдите истини, останали на терена след падането на заслона от репутации. Останалите без уважение и без имена опълченци на правителството – и стари, и нови и всякакви инакви "леви" – минаха към пряко прилагане на наръчниците по дестабилизация и преврати, едно време издавани, за нуждите на партизани в Третия свят, от "Институт марксизма-ленинизма" в Москва.
Досега, у нас усилието беше да бъдат разбъркани нещата – и думите, които ги описват – така, че да не е ясно, кой е положителен герой, а кой – маскара. Затова протестиращите станаха "протестъри", гражданските организации – "соросоиди" и пр. Неща, с които се занимавах предния път в "Дневник". Това беше етапът на делегитимация на противника.
В последната седмица виждаме следващата крачка – преминаването от намеци и внушения
към пряка пропаганда
чиято цел е положителните герои да бъдат трайно опаковани като отрицателни. Онзи ден от програма "Хоризонт" на БНР ни уведомиха, че участниците в антифашисткото шествие в София са самите те фашисти, а протестиращите са точно онази олигархия, която мъчи народа. Идеята оттук насетне е, всеки път когато стане дума за фашисти или олигарси, публиката да не се сеща за "Кръв и чест", нито за Пеевски – а за студенти, професори и граждански активисти.
А от вестник "Дума" на 21-ви того разбрахме следното: "Европейските и световни медии не обръщат никакво внимание на протестите, на окупацията на Софийския университет. Тези, които ги организират, са силно разочаровани. Толкова пари за нищо?"
"А значит", както пишеше Сталин едно време, че парите, похарчени от соросоидите за организиране на студентската окупация са отишли нахалост, защото никой по света не е разбрал за действията на студентите. В същото време елементарната справка в Гугъл – отнема 2-3 минути – показва, че само в последната седмица протестите на българските студенти са били отразени в: BBC; New York Times; Telegraph; Le Nouvel Observateur; Al Jazeera, Le Monde, Voice of America. Връщането на филма до началото на окупацията вкарва в този списък и тежката артилерия от типа на Economist и Financial Times.
Ще питате: кой би публикувал такава очевидна – и лесно проверима – лъжа? Кой би заложил репутацията на "Дума", както и своята лична като журналист, хвърляйки в пространството очевидна, опашата, нескриваема, колосална, титанична, незабравима и незабравяема лъжа?
Отговорът е, в някакъв смисъл, лесен: би публикувал онзи, който вече няма нито репутация, нито име. Който няма какво да губи и затова се е префасонирал в елементарен пропагандатор. В рупор на интереси, за които разликата между лъжата и истината е единствено в това, кое им е полезното за момента.
Така стигаме до по-дълбокия отговор. Пропагандата – такава, каквато е разработвана от Хитлеристка Германия и Сталинска Русия – изрично съдържа положението, че
няма никакво значение,
кое е истина и кое не е
Единственото важно е интересът.
Намерих в интернет едновремешен учебник по такива неща, публикуван от споменатия горе московски институт по времето на Брежнев. Ето какво четем в главата за пропагандата и агитацията (преводът е мой):
"Буржоазната пропаганда... може да използва абсолютно достоверна информация, но структурирана по такъв начин, че все пак да обслужва реакционните цели на буржоазията. И така, истината, когато се ползва в буржоазната пропаганда, служи на интересите на буржоазията, т.е. на реакцията." (Курсивът е в оригинала).
Ще рече: западните гадини не лъжат през цялото време, но дори когато казват истината, пак са гадини. Обратното е при комунистическата пропаганда – дори когато лъже, тя е прогресивна:
"В определени конктретно-исторически условия комунистическата пропаганда прибягва към определени прийоми, така или иначе маскиращи обективната истина. Безусловно, лъжата – това е примитивен пропаганден инструмент. Ползването му за пропаганда... е само неизбежна отстъпка пред общественото невежество... Когато пропагандистът осъзнава тази неизбежност, то лъжата, ползвана в комунистическата пропаганда, служи на прогресивни цели."
Ясно и кратко. Точно по тази схема – смятайки българите за невежи и борейки се против западното буржоазно влияние – е построена пропагандата на опълченците на правителството. Затова студентите са хейтъри (пак според "Дума"), антифашистите – фашисти, а борците против олигархичния режим – агенти на самата олигархия.
В едновремешните учебници по дестабилизация и преврати, нещата си имаха стройна градация. Първо, пускаш мъгла, за да омаскариш противника. Този етап у нас властта сметна за изпълнен в първата седмица на ноември. Вторият етап е вдигането на мъглата, за да се разкрие пейзаж, в който всичко е сменило местата си – добрите са станали лоши, лошите са добри, грозното е красиво, красивото е грозно, подлостта е доблест, доблестта е подлост, провалът е успех, успехът е провал и т.н. Това върви в момента.
Има и трети, предстоящ (според учебниците за пропагандисти) етап:
постепенното изолиране
и ликвидиране на противниците
Подготовката за този етап е вече започнала с внасянето на новия закон за МВР, изработен по беларуски образец, както и със сигналния опит на прокуратурата да разследва протестиращ за "диверсия". Най-вероятно, в някаква степен този етап ще бъде преминат у нас в близкосрочна перспектива, водейки след себе си замразяване на статута ни в ЕС, защото никой няма да търпи пръкването на умалено копие на Беларус в границите на съюза.
Всички тези етапи обаче могат да успеят единствено, ако накрая бъде приложен четвъртият,
заключителен етап: провеждането на преврат,
въвеждането на диктатура
и незабавното изтребление на достатъчно количество хора, за да бъдат впечатлени останалите. Ако това не се случи, натъртват всички подобни учебници и наръчници, всичко свършено дотогава увисва без здрава основа.
Интересно е, дали властта и нейните опълченци са чели учебниците до края – до преврата, диктатурата и терора – или четат и прилагат глава по глава? И ако подхождат глава по глава, какво ще направят, когато прочетат последната?
Евгений Дайнов, "Дневник"
Вашите коментари