На пръв поглед тези три жени са като всички останали в Южна Корея. Те са на 40 или малко над 40 години. Говорят корейски, но са родени зад границата, която дели двете Кореи не просто териториално, но като че ли на два различни свята.
Тези жени са от Северна Корея, а се оказват в Южна след като бягат през територията на Китай. Може да се каже, че им е провървяло в нещастието - успели са да избягат, без да са заловени и върнати обратно. В Комисията по правата на човека в Сеул, тези жени разказват историите си пред репортер на чешкото издание aktualne.cz.
Бегълците от севера, или от Корейската Народно Демократична Република (КНДР), стават все повече. От страната им ги прогонват гладът, политическите репресии и преследвания и мечтата да заживеят един по-добър живот извън територията, управлявана от най-изолираният и същевременно най-жестокият режим в света днес.
Пътят към по-хубавия живот обаче често минава през големи страдания. Чун Сил Ли е родена през 1968 година. Няколко години е била офицер в севернокорейската армия. Тоест, заемала прилично място в обществото, защото въоръжените сили в КНДР са първостепенна грижа.
В средата на 90-те години на ХХ век в страната започва голям глад, свършват и парите. В армията текат уволнения и Чун Сил Ли остава на улицата. Изведнъж тя се оказва без каквито и да е средства за живот. И в страната, която иначе е представяна пред света за рай на трудещата се интелигенция, работниците и селяните, Ли не може да си намери работа. Чун Сил Ли има и малка дъщеря. Тогава решава да избяга в Китай. Но първият й опит е неуспешен.
"Хванаха ме и ме измъчваха. Завързаха ме и ме бодяха с дебели игли. А когато крещях от болка, ми крещяха, че съм имала сили и да викам още. А дъщеря ми караха да гледа всичко това", разказва Чун Сил Ли.
Границата между Северна Корея и Китай, която минава по река Ялу, Чун Сил Ли успява да премине през 2007 година. Но тогава започва нов кошмар. Попада в ръцете на търговци на хора, които в граничните райони на Китай често се възползват от избягали от Северна Корея жени.
Чун Сил Ли е разделена от детето си. Смята се, че дъщеричката й е продадена на някого. От тогава жената не е виждала детето си, търсенията й са останали без резултат. "Ако е жива, днес тя трябва да е на 29 години. Но не знам нищо за нея. Живея тук от 2007 година, но това е един безумен живот, живот в постоянна депресия", казва жената.
Според нея, за хората извън КНДР е много сложно да разберат до колко животът там е ад. "Чужденци се допускат изключително само в столицата Пхенян. Но там всичко е така направено, че да не се види нищо от лошият живот. В селата хората умират от глад. Мнозина не получават никакви заплати, просто защото няма никакви пари. А чуждестранната хуманитарна помощ не стига до никого - армията консумира всичко, което влиза отвън", разказва още Чун Сил Ли.
Чун Пьон Ким (вляво) и Чун Сил Ли
По-различно, но в никакъв случай и по-добре, се развива съдбата на Чун Пьон Ким. Тя е на 43 години, а в бившата си родина е работила като завеждащ в цех на текстилна фабрика.
Когато свършват парите за заплати, фабриката е затворена. Чун Пьон Ким се пробвала да заработва с търговия със злато, но в КНДР това е забранено по закон.
Чун Пьон Ким е арестувана и трябвало да бъде изпратена в затвор. "В държавата има малко храна, а за затворите това се отнася в двойна степен. Налагало ми се е да ловя змии и насекоми, за да оживея. Затворниците постоянно умират от недохранване и болести. Веднъж видях, как в помещенията на затвора бяга куче, което стискаше отхапана човешка ръка в челюстите си", спомня си жената.
Когато излиза от затвора, Чун Пьон Ким избира да избяга през Китай в Южна Корея.
Тази година се отбелязват 60-години от края на войната, която през 1953 година запечатва херметично полуострова. "Тържествата" по този повод обаче са символични, след като през декември 2012 година КНДР извърши третия си ядрен опит, а през цялата пролет на настоящата година плашеше с унищожение Южна Корея, Япония и САЩ.
Така или иначе до война, или друг вид конфликт, не се стигна.
По думите на Чун Пьон Ким, колкото и да е странно, мнозина в Северна Корея искат война с юга. Разбира се, не защото вярват, че ще унищожат Южна Корея. "Някои са толкова отчаяни, че искат война. Те се надяват, че това ще доведе до прелом. Че ще се случи нещо, което ще промени към по-добро настоящата ситуация", казва Чун Пьон Ким.
В Китай Чун Сил Ли се запознава със своята сънародничка Чун Пьон Ким, също избягала.
Ким Чу Кюн
Третата съдба е на Ким Чу Кюн. Днес тя е на 40 години. Също не успява да избяга при първия си опит. Макар в Китай да успява да си намери работа, първите няколко месеца собственикът на ресторанта, където работи, не й плащал заплати. Когато Ким Чу Кюн започнала да му се оплаква, той я предал в полицията. Като гражданка на Северна Корея била депортирана обратно в родината си. В затвора я пребивали надзирателите, докато й крещели "Ти си нищо, не съществуваш!". Когато половин година по-късно излиза от затвора, се чувствала по-скоро мъртва, отколкото жива, спомня си жената.
Но не се отказала от идеята си и бяга за втори път в Китай. Този път успява да се добере до Южна Корея.
На юг бегълците биват подлагани на дълги разпити. Целта им е да се установи истинността на разказите на бегълците. Преминалите през това сито получават правото да пребивават в Южна Корея. Това не означава, че животът им става лек и подреден, но с ужасите на съществуването в КНДР няма място за сравнение.
"Тук живеем като чужденци. Севернокорейците трудно могат да си намерят добра работа, например. Дори езиково срещаме трудности. За мен беше шок да установя, колко големи езикови различия имаме с южнокорейците. Ако Корея продължи да съществува в разделения си вид, съвсем скоро хората на север и на юг няма да могат да се разбират", казва Чун Сил Ли.
Режимът на Ким Чен Ин се опитва да държи 25 милиона севернокорейци в колко се може по-голяма изолация от света. Мобилни телефони и интернет има и там, но ако се опитате няма да успеете да се свържете с никого зад граница, нито пък да посетите който и да е чуждестранен сайт.
Слушането на южнокорейски радиостанции, както и гледането на южнокорейски филми е забранено от законите и се наказва с лишаване от свобода. Въпреки това, нещо все пак се променя и ситуацията вече не е изцяло под контрол на властите.
На въпрос, вярват ли хората на официалната пропаганда, че животът извън Северна Корея е далеч по-лош, Чун Сил Ли казва: "През 70-те и 80-те години голяма част вярваха. Но днес вече не е така. Въпреки забраните за гледане на филми и слушането на чужди радиостанции, хората вече знаят какво става извън страната. Очите им се отварят и все по-ясно става, че режимът няма да може да се задържи още дълго".
Пхенян обаче се съпротивлява на всички предизвикателства и промени. Парите отиват предимно за армията и въоръжаване, в това число и с ракети с голям обсег. Трудно е да се определи колко са умрелите заради глада през 90-те години на миналия век, но според имигранти жертвите на недохранването са не по-малко от 1 милион.
"Аз лично съм против това, светът да праща помощи за Северна Корея. До онези, които имат нужда от нея, тя така или иначе няма да стигне - хората дори няма да научат за нея. Това само удължава живота на режима", смята Чун Пьон Ким, чиито близки все още живеят в Северна Корея.
Чун Пьон Ким се надява, че ще види двете Кореи обединени. Но жената е убедена, че това няма да се случи, докато диктаторското семейство Ким, ръководещо страната вече трето поколение (преди Ким Чен Ин страната се управлява от дядо му Ким Ир Сен и баща му Ким Чен Ир), да загуби властта.
Кога и как е възможно това да се случи? "Мнозина може и да останат учудени, но това може да се случи далеч по-рано, отколкото мислят някои", завършва с усмивка интервюто бившата севернокорейска затворничка.
Мартин Новак, aktualne.cz
Вашите коментари