В Атина Венизелос и Вигенин демонстрираха невероятна любов помежду си. Едно нещо ги свързва - Македония. Всичко това е ОК.
Много хубаво нещо е когато тяхната любов нараства. Щастието ни обаче се замъглява от факта, че ние сме в центъра на тяхната любов, без да бъдем питани и логично възниква въпроса, защо сме там?
Но когато вече сме част от този любовен кръг да се опитаме да увеличим тази любов. Как да се харесаме и на едните и на другите? Ние поне по това сме известни, че винаги искаме да угодим на всеки. Въпросът тук обаче е как? Първите казват, че Македония е гръцка, а вторите българска. Остава неясен отговорът на въпроса как при такива противоположни мнения постигнаха тази огромна любов помежду си? Както и да е, проблемът е наш, защото и двете неща вървят заедно.
За съжаление нито Венизелос, нито Вигенин не казаха и дума по този въпрос. Не ни помогнаха да прогледнем, нали сме заблудени от Коминтерна и комунизма! Дано накрая не се наложи и на двете страни да обясняваме какво означава компромис.
Ето как би изглеждал един от компромисите - заедно с българите да честваме раждането на Гоце Делчев в Кукуш. Добре ще бъде да споменаваме и неговата смърт в село Баница. Гърция и България са част от ЕС, което означава, че принадлежат на цивилизования клуб, където ние чакаме пред вратата. Подобно нещо не би трябвало да е проблем за цивилизовани хора. Нали е така?
Единственото нещо, което трябва да се направи е България да организира честване в Кукуш, града, който гърците сравниха със земята през 1913 г. Говорим за възстановяване на унищожената му родна къща, за негов паметник в Кукуш. Нещо както това стана с паметника на Майка Тереза в Скопие, защото ако Македония е гръцка, това означава, че и Гоце Делчев е грък и това не би трябвало да е проблем за Атина. За нас и за българите да не говорим.
С една дума на ход са Вигенин, неговият фин колега от Атина и европейският им дух. Разбира се и техният демократичен капацитет и цивилизационен обхват. Все неща, които на нас ни отбягват.
Реално при съвместното честване в Кукуш на Гоце Делчев място има и Анкара, защото войводата е бил и отомански поданик. По-голяма демонстрация за добросъседство от това, здраве му кажи!
Разбира се подобно нещо Атина никога няма да приеме. Причината е много проста. За тях Делчев е злодей, който е нахлул в тяхната територия. За тях това не е гражданин, който се е родил като част от мнозинството от народа, който е населявал тази земя по онова време.
Всъщност, ако внимателно погледнете гръцката позиция ще разберете, че за тях историята на Македония започва през 1913 година. Преди това там нищо не съществува! При кого тогава е проблемът за добросъседските отношения?
При българите мечтата за Санстефанска България изчезва на момента, когато се срещат с властите в Атина, но тя е прекалено жива, когато става въпрос за Република Македония. И това важи с особена сила през последните години.
Нито един до момента, дори Сталин и Тито, нито пък зловещата ДС на югославската УДБА и КОС, спецслужбата на диктатора Йосип Броз Тито не успяха да сложат на различни страни двата народа, както днешните им проевропейски и демократични лидери. /БГНЕС
Дарко Яневски е известен македонски журналисти и публицист. Коментарът е публикуван в днешния брой на най-големия македонски всекидневник.
Вашите коментари