Търпението винаги е било сериозен плюс за имащите го. А за политиците си е истинска добродетел.
Настоящият български премиер - Пламен Орешарски, например, вече 4 месеца отказва да се поддаде на провокациите, с които го заливат почти всеки ден протестиращите. За разлика от предишния български премиер – генерал-доктор Бойко Борисов, който вдигна кръвно и влезе в болница още при първия публичен сигнал, че го закъсва откъм народна любов. И, съответно, оставката на генерала-доктор беше повече от логична.
И понеже профанизацията на политиката и на обществения живот, на които искрен и неподправен проводник е точно генерал-доктор Борисов, са вече буквално навсякъде около нас, не е никак чудно, че все по-често сложни процеси се квалифицират с... психо-физиологически състояния. Видите ли, Орешарски го било страх и затова използвал страничните изходи.
Подобна логика може и да надъхва по-елементарните протестъри, но сред тях би трябвало да има и умни хора. Избягването на конфликтите е проява по-скоро на интелект, отколкото на страх. Великият генерал-доктор Борисов и още по-великият му вътрешен министър Цецо окървавиха още на първата седмица протестите срещу тях. Не защото са много смели, а защото бяха (и са) достатъчно глупави да не се постараят, да избегнат конфликтите, които им се стовариха, докато бяха на власт.
Възхитителната липса на суета, която Пламен Орешарски демонстрира, му помага да избягва крайностите. Което пък принуждава опонентите му да прибягват до още по-големи крайности. Така, бавно, но сигурно протестът се примитивизира. Към вечните ловни полета на Винету отлетяха артистичният дух, елегантният изказ, доброто възпитание и симпатичното излъчване на протеста срещу Правителството.
И тепърва ще става по-зле. Агресията лишава протеста от разумни послания. А когато разумът липсва, на повърхността избива мръсната пяна на суетата, която се храни със самовнушения, че властта я е било страх от протестите. И кръгът се затваря, когато генералът-доктор се изтъпани пред медиите и настане яко помпане на мускули по адрес на Пламен Орешарски или Сергей Станишев.
Този кръг обаче е по-скоро затвор!
Тук му е мястото да бъде цитиран Джон Милтън - „Суетата, определено, е моят любим грях!”.
Това беше и последната реплика на Ал Пачино в „Адвокат на дявола”
Антон Луков
Вашите коментари