През годините варненци се наслушаха на жалби за липса на съпричастност от страна на централната власт и варненските депутати към настоящата съдба и бъдещото развитие на морската столица Варна. В интерес на истината, още първият демократично избран кмет след 10 ноември 1989 г. - Христо Кирчев, се жалваше от голямата централизация на властта. Той обаче беше искрен в своето негодувание. Пък и в онези години, когато турболенцията на прехода беше най-свирепа, никой не е предполагал докъде ще стигне театъра на абсурда, който се играе по вариации на тази тема.
Малко история! Като че ли най-гласовит в критиките си беше бившият общински финансист от времето на Кирил Йорданов - Димо Стоев. Стоев даде поредица пресконференции през ноември 2004 г., в които обвини варненските депутати, че не са успели да издействат по-големи държавни субсидии за града при приемането на държавния бюджет. Общо взето, именно бившият общински финансист наложи нещо като матрица – чрез медиен натиск, кметът и администрацията прехвърляха и прехвърлят собствената си безотговорност от болната глава на здравата.
Може да звучи парадоксално, но ако има нещо, което Кирил Йорданов никога не е искал, то това нещо е именно държавна подкрепа за Варна.
И за това си имаше конкретна причина! Ако, например, депутат и/или министър прокара осъществяването на цялостна рахабилитация на пътя Варна-Златни пясъци, ще бъдат усвоени милиони. Ефектът от стореното ще е зашеметяващ, но няма да е в полза и под контрола на кмета.Няма да е пресилено да се каже, че случаите, когато са осуетявани подобни държавни проекти не са един или два .
Специално Кирил Йорданов беше наясно, че всеки лев, усвоен чрез държавата и под контрола на държавата, означава натрупване на ресурс – властови, финансов и политически извън неговия обсег на влияние.
Той винаги е бил болезнено чувствителен спрямо всеки опит за неконтролирано зараждане на конкуренция. Истината е, че и той, и кликата му, бяха и са „скромни” - предпочитаха и все още предпочитат да усвояват парите на общинския бюджет, за които са убедени, че им принадлежат, едва ли не, по право. Просто така схващаха местното самоуправление - бюджетът на Община Варна да си е на тяхно разположение и толкова. И за да няма изненади, единственото, което трябваше да се направи, е другите да … нямат достъп до бюджет. Каквото и да струва това на града и гражданите му. Една загубена кореспонденция; случайно изтърван срок; неспазена процедура; безсмислена дискусия в общинския съвет; обжалване или директен отказ; политическа интрига; донос; милиционерски закачки – начинът просто няма значение.
Важна е целта – държавните субсидии, ако заобикалят Община Варна, по необходимост трябва да заобикалят и Варна!!!
И така, винаги се стига до онзи момент, в който всички вкупом се правят на изненадани, че пари за Варна няма. Звучи сложно, но не е. И за да се затвори кръгът окончателно, винаги се спазва традицията кметът и администрацията му да прехвърлят отговорността за собствената си управленска импотентност на централната власт в лицето на депутатите и министрите. А това - последното упражнение, е най-лесно. Свиква се пресконференция и поредния Димо Стоев играе на тънката струна на местния шовинизъм на журналистите.
Понякога, разбира се, се стигаше до глупави ситуации. Например, когато управляваше правителството на Сергей Станишев (2005 – 2009 г.) и Президентът, и Премиерът, и варненският Кмет, и Председателят на Общинския съвет бяха от БСП. Кирил Йорданов обаче никога не е делил конкуренцията на вътрешно-партийна или междупартийна. В това отношение беше наистина надпартиен – за него конкуренцията беше опасна и безопасна. Така че даже и в онези години, към Варна не потекоха държавни пари. Целта беше вътре в БСП-Варна да не се зароди силен център на влияние извън контрола на Кирил Йорданов. Така годините си минаваха и точно онези, които иначе се кълняха под път и над път в интересите на Варна и варненци, просто жертваха родния си град в името на собствената си власт.
В интерес на истината, първият, който се усети за какво точно иде реч, беше Симеон Дянков. Или просто си беше непукист по рождение! И той, като колегите си преди него, пестеше парите на държавата, като ги държеше далеч от Варна, но за разлика от всички останали финансови министри, режеше бюджетните субсидии преди Кирил Йорданов и кликата му да са забъркали съответната интрига. Смешното в случая е, че този тип поведение много повече дразнеше самовлюбените варненски управници. Някак си, всичко се случваше както го искат, но без тяхно участие. Така Дянков категорично спечели приза за най-мразен от варненските общинари финансов министър в дългата история на управлението на Кирил Йорданов.
Мнозина от следящите процесите в Община Варна са на мнение, че Иван Портних върви по стъпките на Кирил Йорданов. Даже се забелязва леко избързване. И тук изненади няма. Актуализацията на държаният бюджет, предложена от правителството на Пламен Орешарски и гласувана преди броени дни, сякаш не съществуваше за местната власт във Варна. Никой не си направи труда даже да поиска лобиране в полза на града. Нито един от варненските депутати, които тогава ходеха на работа, не е бил потърсен за нищо от никого.
И понеже наистина липсват изненади в настоящето, май пак се очертава извод от миналото - още във времето, когато Кирил Йорданов се считаше за непоклатим и вечен управник на Варна, някой е набелязал невзрачния общински съветник Иван Портних и той е бил определен да извърви точно този път.Неговият!
За сметка на Варна и варненци, разбира се. Поради което още от сега може да се предположат и грозният финал, и последиците за Варна.
Неизбежно е!
Антон Луков
Вашите коментари