Наскоро излязоха данните на Евростат за икономическите показатели на държавите от Европейския съюз за първото шестмесечие на 2013 година. Със съжаление мога да кажа, че краткосрочната перспектива не е много добра.
Рецесията, която през 2012 г. бе обхванала Гърция, Португалия, Испания и Холандия, вече засяга и други страни като Австрия, Швеция и Франция. Страни като Германия и Англия не са в рецесия, но има риск да влязат в такъв процес, защото имат съвсем малък ръст през първите 6 месеца на тази година.
Излиза, че в почти всички 27 страни в Европа динамиката се влошава. Единственото изключение са балтийските републики, Румъния, Полша и Словакия. При това резултатите на балтийските републики са особено добри. На фона на факта, че повечето страни в Европа отчитат спад на икономиките, в България положението не е толкова лошо. Все пак имаме малък ръст на икономиката през първите 6 месеца на тази година. Но трябва да уточним, че той е толкова малък, че не трябва да ни прави големи оптимисти. За второто тримесечие на 2013 г. икономиката на страната е с ръст 0,2%, което е изключително нисък показател.
Вярно е, че още не е отчетено третото тримесечие, което традиционно е много силно, защото в него се отразяват резултатите на туризма и земеделието. Но все пак едва ли може да се очаква съществена промяна.
Ако се анализира това, което се случва през 2013 г., ще видим, че няма много оптимистични нотки с изключение на факта, че има някакво ускоряване на вътрешното потребление най-вече от увеличаване на потреблението от домакинствата в отделни месеци.
Има някакъв ръст на инвестициите в капитал, което означава, че предприемачите започват да инвестират в капитала, защото той ще има производствени функции. Това би трябвало да доведе до нарастването на доходите на хора, които работят в тези фирми.
Данните сочат, че делът на инвестициите в брутния вътрешен продукт остава около 20%, което е доста висок процент в Европа. Това е някакъв повод за оптимизъм.
Сега въпросът е какво трябва да се прави, за да може този крехък икономически растеж да се ускори и какви са рисковете пред българската икономика.
Да започнем с рисковете. Има няколко риска и, за съжаление, те са трудни за предвиждане.
Първо, новото правителство досега не е показало какви са намеренията му в няколко сфери.
Не е ясно например дали ще има съкращения на административни разходи, дали ще има съкращения в сферата на сигурността и отбраната, където се харчат прекалено много пари, без да има видими резултати.
Според мен не трябва да има спиране на реформите в пенсионната сфера. Наскоро излезе доклад на Националния осигурителен институт, който разкрива нещо, за което аз и други колеги от години говорим. А именно - че сегашният модел на пенсионната система не може да бъде поддържан при неблагоприятната демографска ситуация и нарастването на продължителността на живота.
Да не говорим за БДЖ, ВМЗ "Сопот". ВМЗ временно бяха спасени с парите на данъкоплатците с един, бих го нарекъл, трик - увеличение на капитала от страна на държавата и с пари от приватизацията. Но това е временно решение.
Аз съм абсолютно убеден, че само след няколко месеца, ако не бъдат направени сериозни реформи във ВМЗ "Сопот", които включват сериозни съкращения на служителите, това предприятие пак ще иска милиони левове.
Така че в тази област също се искат реформи и това значи приватизация или концесиониране или публично-частни партньорства на останалите държавни дружества, защото иначе и те ще продължават да гълтат стотици милиони левове субсидии.
Всъщност заключенията, за които говореха представителите на профсъюзите - че българите живеем малко и че пенсиите ще се плащат само няколко години след пенсионирането, се оказаха абсолютно неверни.
Гърция има малко повече население от България и там инвалидните пенсии са около 200 000, а в България инвалидните пенсии наближават вече 1 милион.
Това показва, че голяма част от инвалидните пенсии са може би фалшиви и по този начин всъщност източват социалните фондове.
Докато не видя ясни реформи в секторите, за които стана дума, аз не съм голям оптимист за бъдещето на националната икономика.
Да не говорим, че има няколко допълнителни риска. Финансовото състояние на толкова много държавни предприятия е влошено.
Наскоро един доклад на Сметната палата съобщи, че от около 120 държавни предприятия от сферата на икономиката, енергетиката и туризма около 80 са в състояние на ликвидация и несъстоятелност. А останалите 40%, включително и такива компании, които би трябвало да нямат проблеми, като НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", не са в цветущо състояние.
Владимир Каролев, в. "24 часа"
Вашите коментари