Консултативният съвет за национална сигурност предлага България да засили морското наблюдение, да ускори изграждането на антидрон способности и да поиска по-голям принос от съюзниците в НАТО за сигурността в Черно море след атаките срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.
Заседанието при президента Илияна Йотова приключи в сряда вечерта след близо пет часа разговори. КСНС констатира ескалация на военните действия в Черноморския регион и тенденция към увеличаване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби. Според съвета това вече води до ограничаване на свободата на корабоплаването, по-високи застрахователни разходи и икономически загуби.
КСНС настоява за незабавна проверка, която да установи кой стои зад атаките срещу „ALFA WATAN“ и „ABLE“. Към вечерта на 7 октомври България все още не е обявила официално установен извършител.
Сред предложените мерки са ускоряване на процесите за придобиване и използване на антидрон системи, засилване на морската осведоменост и наблюдението и запазване на необходимия капацитет за търсене и спасяване по море.
България ще може да използва и механизмите на НАТО. Според Йотова страната може да поиска увеличаване на съюзническия принос за сигурността на Черноморския регион, включително чрез инициативата „Източен страж“.
КСНС предлага още незабавни консултации с Румъния и Турция за координирани действия срещу атаките в Черно море.
Предвижда се България да предложи на Европейския съюз създаването на рамков механизъм за свободно корабоплаване в Черно море, включващ наблюдение и възможности за финансово компенсиране на загуби.
Сред решенията е и отправянето на искане към ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море.
КСНС обсъжда и по-широка дипломатическа инициатива за разговори между черноморските държави – България, Румъния, Турция, Русия, Украйна и Грузия – с цел превръщането на Черно море в зона на споделена сигурност.
Вашите коментари