Британският премиер Киър Стармър отказа да се присъедини към американската блокада на Ормузкия проток, обявена от президента Доналд Тръмп след провалените преговори с Иран. По информация на БТА и Reuters Лондон ясно е дал да се разбере, че няма да бъде въвлечен в нова военна ескалация, въпреки че кризата в Залива вече притиска икономиката и цените на енергията.
Позицията на Стармър е твърда, но внимателно балансирана. Британският премиер заявява, че страната му няма да подкрепи американска блокада и няма да участва в конфликта с Иран, като едновременно с това подчертава, че Ормузкият проток трябва да остане „напълно отворен“. Според Reuters британските военни съдове в района, включително миночистачи, имат задача да поддържат морския достъп, а не да се включват в блокадни действия.
Това различие е важно, защото показва, че Лондон не спори със самия принцип за свободно корабоплаване, а с начина, по който Вашингтон решава да го наложи. В съвместна позиция на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Япония се казва, че свободата на навигация е фундаментален принцип на международното право и че Иран трябва незабавно да спре заплахите, минирането и опитите да блокира протока. С други думи, британците не защитават иранската линия, а се опитват да избегнат нова открита военна конфронтация.
От американска страна курсът е много по-рязък. Reuters съобщава, че Централното командване на САЩ е обявило начало на блокада на целия морски трафик към и от ирански пристанища от 10:00 часа източноамериканско време на 13 април, като транзитът през Ормуз към неирански пристанища формално не трябва да бъде засегнат. Това обаче не успокоява пазарите и корабните оператори, защото на практика всяка военна операция в района повишава риска за търговското корабоплаване.
Именно икономическият ефект прави решението на Стармър толкова чувствително във вътрешнополитически план. По данни на Reuters британският финансов министър Рейчъл Рийвс вече подготвя пакет за подпомагане на бизнеса заради високите енергийни цени, породени от кризата около Ормуз. Това означава, че Лондон се опитва да избегне участие в блокадата, но вече плаща цената на напрежението чрез по-скъпа енергия и растящ натиск върху индустрията.
Решението на британския премиер идва и на фона на по-широката му линия от последните дни. Още по време на обиколката си в Залива Стармър заяви, че има „още много работа“, за да бъде възстановено нормалното движение през Ормуз, и заложи на дипломация, а не на военен натиск. Британският външен министър Ивет Купър също предупреди, че ударите в Ливан и ескалацията в региона подкопават примирието и че Великобритания може да остане съюзник на САЩ, без да следва автоматично всяка тяхна стъпка.
Така отказът на Стармър не е просто дистанциране от една американска операция. Той е опит Великобритания да запази едновременно съюза си с Вашингтон, правната защита на свободното корабоплаване и възможността да не бъде пряко въвлечена в конфликт, който вече разклаща петрола, енергията и световните пазари. И точно в това е политическата тежест на днешния сигнал от Лондон.
Вашите коментари