Съединените щати не са постигнали споразумение с Иран след маратонските преговори в Исламабад, потвърди американският вицепрезидент Джей Ди Ванс. По информация на БНР той е заявил, че „лошата новина е, че не сме постигнали споразумение“, като е добавил, че това е „много повече лоша новина за Иран, отколкото за Съединените американски щати“.
Ключовата пречка остава ядрената програма на Техеран. Според Reuters и AP Ванс е казал, че Вашингтон е искал „ясен ангажимент“ Иран да не търси ядрено оръжие и да не развива средствата, които биха му позволили бързо да го създаде, но такова уверение не е било дадено. Именно това, по думите му, е и „основната цел“ на президента Доналд Тръмп в тези преговори.
Провалът на срещата е значим и заради формата ѝ. Разговорите в пакистанската столица са продължили 21 часа и според Reuters са били първите преки американско-ирански контакти на толкова високо равнище от повече от десетилетие, а AP ги определя като най-значимия директен диалог между двете страни след Ислямската революция от 1979 г. Това означава, че дипломатическият канал не е бил рутинен, а опит за реален пробив в момент на тежка регионална криза.
На този фон липсата на сделка звучи още по-тревожно, защото идва само дни след договореното двуседмично примирие. Пакистан, който посредничи в процеса, призова и двете страни да спазват поетия ангажимент за прекратяване на огъня. Reuters и AP отбелязват, че въпреки неуспешния финал на преговорите Исламабад настоява каналът за диалог да остане отворен, тъй като алтернативата е нова ескалация в момент, когато регионът вече е под силно напрежение.
Разминаването е и по-широко от ядрената тема. Reuters съобщава, че Иран е настоявал за освобождаване на замразени активи, военни компенсации, по-широко регионално примирие, включително в Ливан, както и контрол и транзитни такси в Ормузкия проток. В същото време американската страна поставя акцент върху свободното корабоплаване през Ормуз и ограничаването на иранската ядрена програма. Иранските медии на свой ред определят американските искания като „прекомерни“.
Така думите на Ванс поставят нова, по-ясна граница между примирие и истинско споразумение. Белият дом по-рано представи прекратяването на огъня и отварянето на Ормуз като знак за напредък, но след срещата в Исламабад самият американски вицепрезидент призна, че по съществения въпрос няма пробив. Това превръща дипломатическия резултат не в стъпка към развръзка, а в предупреждение, че крехкото затишие може бързо да се окаже само пауза между две нови кризи.
Вашите коментари