Изстрелването на две ирански балистични ракети към съвместната американско-британска база "Диего Гарсия" отвори нов спор около реалните възможности на иранския ракетен арсенал. Според Reuters това е първият известен случай, в който Техеран насочва оръжия с такъв обсег към толкова отдалечена цел в Индийския океан. И двете ракети не са достигнали базата — едната е отказала по време на полета, а срещу другата е бил използван американски прехващач SM-3.
Именно тази атака даде повод на израелски военни представители да заявят, че Иран вече демонстрира възможност да поразява цели на разстояние около 4000 километра, което по тяхна оценка би поставило и част от Европа в потенциален обсег. Reuters предаде тази оценка като израелско твърдение, свързано с новата фаза на войната.
От Лондон обаче реагираха по-предпазливо. Британският министър Стив Рийд заяви, че Обединеното кралство не разполага с доказателства, че Иран цели Европа с балистични ракети, нито с потвърдена оценка, че подобна заплаха вече е налице. Така темата бързо се превърна не само във военен, но и в политически спор за това как трябва да се чете ракетният сигнал на Техеран.
Самият факт, че Иран е насочил ракети към "Диего Гарсия", вече се възприема като рязко разширяване на географията на конфликта. Базата е една от най-важните американско-британски военни точки в Индийския океан и играе ключова роля за операциите в Близкия изток. Затова дори без пряко попадение атаката се разглежда като демонстрация на обсег и възпиране, а не просто като пореден ракетен епизод.
Ударът по "Диего Гарсия" показва по-голям обсег на иранските ракети, но твърдението, че Европа вече е пряко застрашена, остава спорно и непотвърдено от британската страна. Това прави случая особено важен: той не доказва автоматично нова непосредствена заплаха за европейски столици, но със сигурност променя начина, по който Западът оценява възможностите на Иран.
Вашите коментари