Иран вероятно е вкарал в бой едно от най-далекобойните си оръжия – балистичната ракета Sejjil, която в част от медиите вече се описва като „танцуваща“ заради предполагаемата ѝ маневреност и трудното ѝ прихващане. Публикации от днес твърдят, че това е първата ѝ употреба в сегашната война, като най-често се посочват удари по израелски цели; в някои медии ракетата се свързва и с по-широката иранска кампания срещу американски интереси в региона, но за конкретен удар с Sejjil по американска цел няма ясно независимо потвърждение от водещи международни агенции.
По-сигурната част от историята е техническата. Според проекта Missile Threat на CSIS Sejjil е иранска двустепенна балистична ракета със твърдо гориво, с обсег около 2000 км, мобилно базиране и полезен товар около 700 кг. Именно твърдото гориво е голямото ѝ предимство – позволява по-бърз старт и намалява уязвимостта при подготовката за изстрелване в сравнение с по-старите течногоривни системи.
Името „танцуваща ракета“ обаче не е официално военно обозначение, а по-скоро медиен етикет. Той се използва, за да опише предполагаемата способност на ракетата да усложнява работата на противоракетната отбрана чрез висока скорост, бърза подготовка за пуск и възможни корекции по траекторията. Подобни твърдения в момента се разпространяват широко, но голяма част от тях идват от вторични публикации, а не от официални технически доклади.
Ако употребата на Sejjil в тази фаза на конфликта се потвърди окончателно, това ще е ясен знак, че Техеран е готов да извади по-тежките си стратегически средства, а не да разчита само на по-масови дронове и по-късобойни ракети. Това би означавало и още по-голям натиск върху израелската и американската противоракетна отбрана в регион, който и без това вече е под постоянна въздушна заплаха.
Вашите коментари