Военната ескалация в Близкия изток се разшири още в понеделник, след като освен Турция под ирански ракетен обстрел попаднаха и Катар, и Обединените арабски емирства. По данни, цитирани от БНР, катарските системи за противовъздушна отбрана са прехванали всичките 17 балистични ракети, насочени към страната, докато властите в Абу Даби съобщават за неутрализирани 12 ракети, а още три са паднали във водите на Персийския залив.
Новите удари идват в момент, в който конфликтът между Иран, Израел и САЩ вече излиза далеч извън рамките на двустранен военен сблъсък и засяга пряко държавите от Персийския залив. Катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман ал Тани призова за деескалация и подчерта, че Техеран трябва да прекрати атаките срещу страни, които не участват пряко във войната. Подобен тон дойде и от ОАЕ, откъдето на заседание на ООН беше отправен призив за връщане към дипломация и ограничаване на регионалния разлив на конфликта.
Ракетните атаки бяха усетени почти мигновено и на енергийните пазари. Според БНР цената на петрола Brent е скочила до 119,50 долара за барел, а американският WTI почти е достигнал същото ниво, преди по-късно котировките да отстъпят, но да останат над 100 долара. Reuters също съобщи, че суровината е поскъпнала рязко заради блокираното корабоплаване през Ормузкия проток, ограниченията върху производството в част от страните от Залива и опасенията за по-дълбоки смущения в доставките.
Нарастващото напрежение вече принуждава големите икономики да обсъждат спешни защитни мерки. Международната агенция по енергетика е предложила на държавите от Г-7 координирано освобождаване на стратегически петролни резерви, но засега решение в тази посока не е взето. В същото време Европейската комисия даде знак, че не очаква непосредствен проблем със снабдяването, а по-скоро по-силен ценови натиск върху пазарите на петрол и газ.
Така ударите срещу Катар и ОАЕ се превръщат в поредното доказателство, че войната вече застрашава не само военния баланс в региона, но и ключовата енергийна архитектура на света. Ако атаките срещу държавите от Залива продължат, рискът от нов шок на петролните и газовите пазари ще остане висок, а натискът за международна намеса ще расте с всяка следваща атака.
Вашите коментари