Две години след началото на войната на Русия срещу Украйна - в Киев хората са готови за продължителна битка.
До полунощ всички трябва да са в домовете си, защото започва комендантският час, който продължава до 5 сутринта.
Всеки има своята история за войната, а тя е навсякъде в разговорите между хората, съвременната музика, изкуството, социалните реклами, в интернет, по радиото и телевизията. Постери призовават украинците да се присъединят към въоръжените сили доброволно.
"Заради децата ми аз имам две деца – 2 дъщери. Не мога да си представя какво би било просто да си остана вкъщи. Никой не ме е принуждавал да бъда доброволец", разказва гражданин на Украйна.
Историите от фронта не се споделят с непознати често и ужасът от преживени атаки. И все пак всеки на своите познати или близки на фронта.
"Имах много близък приятел, който беше на първа линия на фронта. Сега е у дома ранен", споделя млад украинец.
Животът обаче продължава. Младите украинци ясно съзнават, че могат да бъдат призовани на фронта, но не се отчайват, работят през деня, а вечер излизат на разходка с приятели. Учат – като един 19-годишен младеж, който преди две години се евакуира в Амстердам заедно с онкоболната си баба, но след това се е върнал в Киев, за да следва.
"Прекарах там 3 или 4 месеца. Баба ми още е там - вече близо 2 години. Спомням си какво чувствах, разбира се, имаше страх. Животът ми беше застрашен. Питах се защо се случва сега, защо се случва на мен. Бях в последния клас на гимназията и планирате да следвам, за да продължа по мечтания от мен път", сподели той.
Дали ще отиде на фронта или войната ще свърши, докато свърши образование - студентът сви рамене. Но от негово име отговаря възрастна жена, която обобщава какво мислят украинците в едно кратко изречение - "Всичко е божия воля". /БНР
Вашите коментари