Германската империя е предоставила на Османската империя оръжията, с които е извършен арменския геноцид, се казва в нов доклад. Според автора му, пруските военни сили са дали и идеологическата основа за масовото клане.
Турските войници са използвали именно германски пушки и други оръжия, за да извършат геноцида над арменския народ през 1915-1916 година, твърди докладът.
От основния производител на оръжия за Германия и в двете световни войни, „Маузер“, са предоставяли въоръжение на Османската империя в размер на милиони пушки и пистолети. Те са били използвани за извършването на арменския геноцид с помощта и на германски войници. Според историците между 1 милион и милион и половина арменци са били убити по време на геноцида, траял 2 години.
„Германски войници, които са служили в османската турска армия, са взели активно участие в геноцида и лично са извършили част от убийствата“, според доклада на Global Net – Stop the Arms Trade (GN-STAT). „По-голямата част от извършителите са били въоръжени с пушки или карабини Маузер, а войниците с пистолети Маузер.“ Много от германците са станали свидетели на зверствата и са ги описали в писма до семействата си.
Докладът е първият случай, разследван и разработван от GN-STAT – нова многоезична международна мрежа от повече от 100 организации и база с активисти, хора, разкриващи вътрешна и секретна информация, журналисти, артисти и всякакви други хора, които се интересуват от пазара на оръжия. От мрежата вече подготвят следващите си доклади за незаконна сделка извършена от „Хеклер и Кох“ в Мексико. Случаят ще бъде изправен и пред съда в Щутгарт скоро. Друга тема, която разследват е сделката за търговия на оръжия, сключена между Съединените щати и Саудитска Арабия през миналата година на стойност 110 милиарда долара.
Съучастници в убийство
Турската армия е била въоръжена и със стотици оръдия, произведени от базираната в германския град Есен компания „Круп“. Те също са използвани в нападенията на турската страна срещу арменската съпротива, разположена в планината Муса Даг през 1915 година.
През 2015 г. германският президент Йоахим Гаук признава, че Германия носи някаква съвместна отговорност за арменския геноцид. Същата година журналистът Юрген Готсклих публикува книга, в която представя подробностите за политическото съглашателство на Турция с най-важния им европейски съюзник по време на Първата световна война, който е предоставял и помощ във военните тактики и обучения за Османската империя по време на управлението на император Вилхелм Втори /1888-1918 г./. Новият доклад на GN-STAT, обаче, е първият, в който е представено в подробности нивото на материална подкрепа, предоставяна от „Маузер“ и „Круп“.
„Маузер наистина бяха установили монопол на пушките на Османската империя“, казва авторът на доклада Волфганг Ландгребер, режисьор, който е работил по няколко филма за износа на германски оръжия. Маузер вече не функционира като компания, но наследникът на „Круп“ – германският гигант „ТисенКруп“, никога не е признавал публично участието си в геноцида.
„Въпросът кой точно е предоставял оръжията, не само за извършването на геноцида, но и за цялата Първа световна война, на Турция, е нещо, за което никой не е говорил досега“, казва Ландгребер. „До каква степен германски войници са участвали в убийствата – собственоръчно са натискали спусъка – това не се знаеше досега.“
Много от разказите от първо лице на германските войници са от писма на майор граф Еберхард Волфскел, който е служил в югоизточния турски град Урфа през октомври 1915 г. В Урфа са живели голяма част от арменците, които са се барикадирали в къщите си в опит да се предпазят от турската армия. Волфскел е бил началник на Фахри Паша, заместник-командир на 4-та османска армия, която е извикана за подкрепление.
„Арменците бяха превзели много от къщите южно от църквата,“ пише германският военен до жена си. „Когато артилерията ни удари къщите и уби много от хората, които бяха вътре, някои се опитаха да се скрият в самата църква. За да стигнат до там, обаче, трябваше да обиколят църквата и да минат през отворения ? двор. Пехотата ни вече беше достигнала къщите вляво от двора и застреляхме всички хора, които бягаха през двора на църквата. Цялата пехота, която използвах в основното нападение се справи изключително добре и напреднахме много бързо.“
Идеологическа подкрепа
Докато германски производители снабдявали с оръжия, германски войници предоставяли експертна подкрепа в начините, по които да бъдат използвани те, военните сили на Германия поставили и идеологическата основа на геноцида, пише Ландгребер.
Фактът, че Германският райх споделял недоверието на Османската империя към арменците, не е бил тайна за никого. И двете сили се страхували, че арменците са съюзници на общия враг на Германия и Турция – Русия. В книгата на Готсклих пък той цитира военноморското аташе Ханс Хуман, член на съвместния корпус на Германия и Турция и добър приятел на военния министър в Османската империя – Енвер Паша. „Арменците – заради конспирацията им с руснаците, ще бъдат малко или много заличени. Това е трудно, но ще е полезно,“ казва Хуман.
Друга личност, описана в доклада, е пруският генерал-майор Колмар Фрайхер фон дер Голц – ключова фигура, който се превръща в много важен военен съветник в османския съд през 1883 г. Освен това той е част от оръжейното лоби на германската оръжейна индустрия и помага на „Маузер“ и „Круп“ да си подсигурят сделки с Турция. („Смея да твърдя, че без мен превъоръжаването на армията с германски модели никога нямаше да се случи,“ хвали се той в дневника си).
„Никога публично, но сред приятели и роднини, фон дер Голц се проявявал като арменофоб,“ казва Ландребер. „Няколко свидетели са го чули да ги описва като ‚мръсни търговци‘. Помогнал е и да бъде убеден султанът, че арменският въпрос трябва да бъде приключен веднъж завинаги.“
Ландребер смята и, че фон дер Голц е един от основателите на бъдещата нацистка идеология. Пруският военен публикува през 1883 г. книга със заглавието „Das Volk in Waffen” („Народът на оръжие“), в която по думите на Ландгребер: „Той защитава идеи, които по-късно и Хитлер ще припознае – например, целта на една военна кампания трябва да е да унищожи врага напълно, не просто да се бие до капитулацията му. Той е бил привърженик на абсолютната война. Това е идеологията, която е прехвърлих на османците и която те са използвали в арменския геноцид.“
Ландребер държи и да подчертае, че това изследване по никакъв начин не оневинява Османската империя, а просто попълва празнините в историята. „Случило се е точно както вече е установено, но нищо не трябва да се захаросва – трябва да се предостави пълната картина.“ /БГНЕС
-------------
Бен Кнайт, ДВ.
Вашите коментари