Изминаха повече от 18 години от подписването на Декларацията за добросъседство между Република Македония и Република България, което стана в далечната 1999 година.
Огромната част от гражданите след подписването на тази декларация се радваха и очакваха, че най-накрая по тези балкански ширини ще задухат нови ветрове и нов дух. За съжаление радостта бе краткотрайна. Поради обективни и субективни причини и от двете страни, поради тесногърдието и късогледството на политическите елити, новият вятър и новият дух останаха дълго време заключени в Голямата балканска лампа на Аладин. Визитата на македонския премиер Зоран Заев в Република България и посланията от нея след срещата започнаха да възраждат нова надежда, че Балканите започват да се осъзнават, че Балканите се европеизират. Породи се надеждата, че в бъдеще няма да позволим да бъдем отново заложници на миналото, на романтични политици, на исторически синдроми от учени, на историци и на обикновени хора от двете страни. Най-накрая с подписването на Договора за добросъседство и приятелство дойде време да изграждаме и налагаме новия космополитизъм на Балканите. Оптимизмът за подобряването на добросъседските - приятелски, дори и братски отношения, които за много хора дойде като гръм от ясно небе /но в интерес на истината не е точно така, защото през последните години, той се изграждаше стъпка по стъпка/ ни задължава всички нас, при този необикновен шанс, всички заедно да си подадем ръка и да окуражим политическите играчи. Защо добросъседският дух, взаимното уважение и помощ са възможни на Скандинавския полуостров, а това да не е възможно в сърцето на Балканите? Ние не сме, нито по-малко умни, нито пък, по-големи егоисти. Не сме, нито по-малки прагматици от скандинавците, французите и германците. Псевдо политически патриотични елити, изкуствено "насъскани" историци и лустрирани сътрудници на Държавна сигурност над 7 десетилетия тровят гражданите от двете държави. Те внушават еднострани виждания и предрасъдъци налагайки някакъв псевдо патриотизъм и стереотипи. На това нещо трабява да се сложи окончателно край. Мотивите за подписването на Договора за приятелство между Република Македония и Република България са многобройни. Чрез този договор България си гарантира успешно позициониране като страна - членка на ЕС, която пряко допринася за изпълнението на външната политика на ЕС към страните кандидатки за членки в Евросъюза. Получава признание като страна, която намалява болните въпроси в региона и насочва самия регион към по-спокойни води и като доказателство минава от думи на дела. И така се преминава към нова глава в двустранните ни отношения. Чрез този Договор Република България ще отхъврли всички съмнения и подмятания, че е държава със съмнителен демократичен капацитет и съмнителен катализатор при демократизацията на двойните стандарти. В интерес на България е Република Македония да бъде стабилна, единна и независима държава, с ясна евроатлантическа перспектива. От друга страна Република Македония получава мощен съюзник по нейния евроатлантически път при спора за името с нашия южен съсед. В същото време обаче намалява опасността от дестабилизация на държавата. Но, най-голямата полза, нещо, което малко хора осъзнават и виждат или пък не го признават, е фактът, че България в бъдеще ще има по-стабилен съсед, който пък от своя страна има един проблем по-малко по пътя си към евроатлантическата си интеграция. Декларацията за добросъседство от 1999 г. е добра основа за Договора за добросъседство и приятелство, който трябва да се подпише до няколко седмици. Предложеното решение за елиминиране на досегашния "проблем" "македонски език съгласно Конституцията на Република Македония" открива пътя за искрено, честно и ползотворно двустранно сътрудничество, което няма да вреди на действителността. Тази формула няма с нищо да навреди на македонския народ, неговия македонски език и писмо на кирилица. В същото време той няма да подгрява чувствата на национал-шовинистите и ретроградните политици от двете страни. До момента са изпратени много ясни и публични сигнали, че съществува искрено желание за сближаване. Вече видяхме, а доста хора и "проболедуваха" общото поклонение пред Цар Самуил. Думите на македонския премиер, че има нужда от "затваряне на страницата на национализма" и прочистване на македонските учебници по история от всичко, "което противоречи на новия дух и сътрудничество" между двете държави, са достатъчно доказателство и гаранция за искрени и честни намерения от македонска страна. От друга страна сегашното българско управление, опозиция и патриоти подкрепяйки неотдавнашата визита доказаха своите искрени намерения и стремежи. Поне досега! Оставаме с впечатлението, че стремежът за честване на общи личности и исторически събития и тълкувания на историята е най-голямата пречка в двустранните ни отношения и голям препъни камък, както от едната, така и от другата страна. Има доста лица, които все още не могат и не искат да "приемат" това нещо. Нали е много по-добре този акт вместо да бъде пречка да се превърне в предизвикателство за двете страни!?.. Лично съм повече от убеден, че за начало с малко повече добра воля може да бъдат намерени събития и личности, които са част от общото историческо движение и събития, които може заедно да отбелязваме и празнуваме. Ако Република Македония заедно с Република Сърбия позволи празнуването на македонска територия на голямо сръбско събитие за тях същото или нещо подобно може да направим и с Република България. Ние искаме и трябва да имаме приятелски, братски и честни отношения с нашите съседи. Същото искаме и от тях, без каквито и да са скрити намерения. Македонските и българските историци и изследователи трябва да спрат да политизират историята за актуални политически цели и финансови интереси. Сега е необходимо да седнат един до друг /вместо както беше досега - един срещу друг/, и с научни аргументи да дебатират и да ни убеждават в истиността и обективността на събитията. Нека, като за начало, историците да дебатират за противоречивите личности от балканската история. Ние ще изчакаме още малко, за да получим тяхната обща позиция и заключения. Но едно трябва да осъзнаем - че съществуващите паметници трябва да ни обединяват, да ни сплотяват, а не да създават нови разделителни линии и раздори между държавите и народите. Заради малка група от скептици и партийни недоброжелатели отново ще се върна към "Декларацията за приятелство" от 22 февруари 1999 година, която бе подписана от тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов. Искам да припомня, че през последните 18 години никой не създавал проблеми около нея. Декларацията е напълно ясна, когато казва, че двете държави няма да предприемат, подстрекават и подкрепят действия, които имат враждебен характер за другата страна. Тук няма нищо неясно. В този смисъл в т. 11 пише: "Република Македония заявява, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или пък някога ще представлява основа за намеса на Република Македония във вътрешните работи на Република Бългжария с цел да защити статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония". Това разбира се не означава, че Република България трябва да се откаже или пък да отрича европейския си подход, основан на ценностите за мир, граждански и човешки права и свободи, които са гарантирани от европейските и международните документи за защита и подобряване на правата и свободите на малцинствата на нейна територия. Накрая, в името на доброто за всички нас и за бъдещите поколения, е необходимо в македонските и българските традиционни и нови медии да се сложи край на негативната кампания и представите за "нашия лош съсед - нашия традиционен враг". Трябва да сложим край на темите, които се използват за дискредитиране и демонизиране на едната или другата страна. Политиците ни трябва да се откажат от антибългарската и антимакедонската риторика с високи децибели, която слушаме от години. Добросъседството не се създава на хартия, а с конкретни жестове. Защо от днес нататък да не може да разговаряме за избягването на стереотипите, позициите и мненията, които пораждат конфликти, нетърпимост, омраза, неразбирателство. Ние сме били с европейско поведение много преди самите европейци. И това нещо сме длъжни да го докажем на практика.
-----------------------------------------------
Проф. Йове Кекеновски е един от създателите на ВМРО-ДПМНЕ. Бивш кмет на столицата Скопие и бивш кандидат за президент на последния конгрес на партията. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС
Вашите коментари