Проблемът с радикализацията в Белгия е сред мароканците и белгийците, приели исляма. Вероизповеданието не се организира нито от мароканската държава, нито от правителството на Белгия. Говорим за общност, където социалните структури са унищожени.
Много семейства на марокански имигранти днес в Белгия, Франция, в Европа не функционират.
Това коментира пред БНР Клод Монике, който е един от най-търсените експерти по антитероризъм и бивш агент на френското външно разузнаване.
"В мюсюлманския свят действа патриархатът. Бащата е глава на семейството, той ръководи децата, възпитава ги и ги образова. Този авторитет е свързан с факта, че именно бащата изхранва семейството, защото работи и печели пари. В много марокански семейства бащата е загубил авторитет, защото няма работа. Тогава семействата започват да преживяват от парите, изкарвани по престъпен начин от синовете. Най-добрият пример са братята Ел Баркауи, които се самовзривиха на летището и в метрото – баща им кара джип „Порше Кайен“. Джипът не е купен със заплатата му, а с парите от трафика на синовете му. От момента, в който синът престъпник започва да носи парите вкъщи, авторитетът на бащата изчезва, семейството е разрушено и повече няма контрол", обясни специалистът.
Другата страна на проблема бил свързан с квартали като "Моленбек" в Брюксел.
"Там оставихме да се настани хомогенна имиграция. Сама по себе си имиграцията не е проблем. Моят квартал – "Скарбек", също е пълен с имигранти – турци, мароканци, българи, поляци, руснаци, италианци и т. н. Оформя се космополитна общност. Докато в "Моленбек" 85% от имигрантите са мароканци, които идват от един и същ регион. Те създадоха гето. В него полицията трудно прониква и то живее автономно, като затворена общност. Малка част от младежите там израснаха като контрапункт на белгийското общество", изтъква експертът.
Според него тероризмът не се създава от социалното изключване. Тероризмът е личен избор. Ако всички социално изключени, бедни и нещастни хора ставаха терористи, повече нямаше да можем да излизане на улицата. Става дума за едно малцинство, което прави избор. Вземете например организаторът на парижките атаки Абауд, който твърди, че бил отхвърлен от обществото. Той е син на търговец, родителите му са го записали в едно от най-добрите училища на Брюксел – Колежът Сен Пиер. Абауд не взима изпитите си, просто защото не полага усилия в училище, след което става престъпник. Всеки млад мароканец, който заляга над уроците, след 10 години би могъл да стане атомен физик, телевизионен водещ или дори министър-председател - нищо не му пречи. Но има едно малцинство, което не може да се интегрира. Ако сте салафист-бандюга без завършено образование и тръгнете да си търсите работа с брада до кръста, защото желаете да приличате на съвременник на Пророка от преди 1400 години, няма кой да ви наеме – обществото те изключва, защото се държиш, по неподходящ начин.
Белгийското общество твърде много е толерирало салафизма, както и Франция, коментира Монике. Салафистката общност, в мнозинството си, не е склонна към агресия, но салафизмът е екстремистка доктрина, допълни той:
Тя проповядва, че мъжът и жената не са равни, че демокрацията е неприемлива, защото религията е по-важна от политиката, че сунитите са по-висши от шиитите и така нататък. Оставихме тази фашистка по своята същност идеология да се развие. Говорим за малцинство в Белгия от 5-10 хиляди души. Между тях има няколко стотин които се превърнаха в престъпници и след това – в терористи. Ако от самото начало бяхме забранили салафизма, със затварянето на джамиите и със забрана на проповедите им, без съмнение днес нямаше да имаме тези проблеми.
От поне 20 години повтарям, че страната има проблем със салафистите и че един ден ще имаме проблеми с тероризма в Европа. Към мен се отнасяха като с някакъв параноик или почти луд. Наричаха ме краен, пропагандист, израелски лобист и каквото още се сетите. Естествено не бях единствен. И други бивши служители в полицията, разузнаването и интелектуалци предупреждаваха. Но управляващите политици не желаеха да видят тези проблеми. Видяхме резултата.
Връзката между младите хора, уязвими на манипулация, и радикалната идеология не може да бъде скъкана лесно, категоричен е експертът:
Имаме си работа с цяло поколение, с което ще имаме проблеми в следващите 10-15 години. /news.bg
Европейският и БГ политически елит има воля и готовност да пазят себе си, но не и гражданите си.
Вашите коментари