Писмото на Надежда Савченко
До всички, на които моята съдба не е безразлична.
От цялото си сърце ви благодаря за подкрепата. Повярвайте ми, аз я чувствам, въпреки че СК на ФР ме лиши от правото на кореспонденция. Вече два месеца не съм получила нито едно писмо, затова не мога да ви отговоря. Затова сега благодаря на всички, които са ми писали, или просто са ме споменали с добра дума. Това наистина ми даде сили.
Сега, за гладната стачка. Знам, че много хора, на всички държавни нива в Украйна и в целия свят, работят за моето освобождаване и съм им много благодарна за това.
Аз дори не разчитах на такава подкрепа, защото и в Украйна, и в света в момента има достатъчно проблеми освен моя. Затова много ценя вашата съпричастност. Срам ме е, че аз самата не мога да направя почти нищо от затвора, затова реших да се боря с единствения достъпен за мен начин - гладната стачка.
Но не искам да се тревожите твърде много за мен. Благодарение на Бога, на моя генетичен код и на родителите ми, здравето ми е като на космонавт и аз ще издържа. А вашата съпричастност към съдбата ми ще ми помогне. Всеки човек, който поне веднъж на ден си помисли нещо добро за мен, ми добавя вяра и сили, а всеки, който помисли лошо, ми добавя инат и ярост.
Юлия Владимировна Тимошенко ми написа писмо, в което ме моли да спра гладната стачка и да пазя силите си, защото „врагът ни иска да сме слаби“ – много мъдри думи. Благодаря Ви, Юлия Владимировна.
Но искам да ви успокоя: слаба аз никога не съм била и няма да бъда! Силата на духа ми няма да сломят, а в ръкопашен бой с тъмничарите тука няма да ми се наложи да влизам! Най-важно е да устоя духом, а физическата сила ще се възстанови… А ако Бог е решил друго, какво пък… загубата на един боец е много голяма загуба, но тя все още не е загуба на войната! Украйна ще победи!
Особено ако боецът е невинен.
Със своя протест – гладната стачка – искам да се добера до разума на руските власти и до съвестта на Разследващата комисия на РФ. Има ясни доказателства за невинността ми за престъпленията, в които ме обвиняват. Какво още искат?
Решението да гладувам взех самостоятелно, никой не ме е убеждавал да го правя.
Дадох си дума: „До деня на моето завръщане в Украйна или до последния ден от живота ми в Русия!“ – И няма да я взема назад, в противен случай колко ще струват думите ми!
Аз ще издържа! Благодаря ви, че вярвате в мен!
Надя Савченко, 12. 01. 2015 г.
Превод: Десислава Йованович/ukrainadnes.com
Вашите коментари