Висшият съдебен съвет (ВСС) ще открие втора процедура за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС).
Проф. Лазар Груев коментира в "Преди всички": Седемте години минаха като един миг. Бяха години, изпълнени с много промени, с много работа. Реформата никога не е еднократен акт. Тези години бяха изключително важни за съдебната власт, защото те започнаха с приемането на изцяло нов Закон за съдебната власт през 2007-а. Година по-късно влезе в сила нов Гражданско-процесуален кодекс, за първи път от петдесет и няколко години. Това бяха жалониращи години. Започна работа постоянно действащ Висш съдебен съвет. Влязохме в ЕС и започна европейското настояще на България.
Реформата е ежедневната ни работа. За съжаление пропуснахме да говорим за най-важните въпроси. Реформата не започва и не приключва само със структурна промяна, със смяна на модел. Проблемите са по-глобални. Гласът на магистратите е изключително важен.
По отношение на дебатите по новия проект за стратегия на за съдебната система, проф. Груев смята: Актуализираната стратегия за съдебна реформа е добре подготвен документ и добра основа за дебати, разбира се, не е съвършена, но ми се струва, че тя засяга само част от проблемите. Да, ние много можем да дебатираме каква е формата и структурата на ВСС, очевидно е, че се налагат промени. Но е крайно време и аз отдавна настоявам в обществото, когато се говори за съдебната власт, да се поставят и по-глобални проблеми, които биха довели до реформа. Например, необходимо ли е да се диференцира правораздаването по отношение на непълнолетните, или трябва да остане в сегашните рамки? Добър ли е институтът на съдебните заседатели, които също участват в правораздаването, или трябва да претърпи сериозна промяна? Добре ли е уредена експертизата в България, или разчитаме в повечето случаи на свидетелите? Защо никой не поставя въпроса за медиацията – като един от способите за доброволно решаване на споровете? Едната страна са структурните промени – те са лесни– ВСС на две квоти, прокуратурата къде й е мястото... и много често намират място на първите страници на вестниците.
Големите проблеми на съдебната система стават новина само когато идват със скандал. Няма да говорим за тефтерчето, защото аналогията с Левски е силна, а трябва да говорим за тефтерите на Златанов. Преди три години аз поставих въпроса за кардинално решаване на въпроса с експертизата в България, като исках да започнат дебатите за създаване на научна полиция и работи с научни методи и да се създаде независим институт на съдебните експерти. Съдебните експерти трябва да са равноотдалечени от двете страни –прокуратура и адвокатура, защита и обвинение. Ако имаше правила – нямаше да има историите с тефтерите. Оставяйки нещата в това състояние, неизбежно като плевели ще израстват такива скандали, които ще концентрират общественото внимание. Много по-добре би било, когато, откривайки проблемите, се опитваме да ги предотвратим, а не когато колата се е обърнала.
Трябва да разберем, че докато държавата, като държава, и ние, като общество, не разберем, че грижата за съдебната власт е споделена отговорност на всички. Тя не просто една от властите, защото съдебната власт функционира и правораздава така, както пише в законите, приети от НС. /БНР
Вашите коментари