Варненският районен съд, ІІ нак. с-в, разгледа наказателното дело, водено срещу В. А. М. от гр. Варна за извършени от него 4 акта на блудствени действия и хомосексуални полови сношения по отношение на две малолетни лица от мъжки пол.
Спрямо подсъдимия бяха повдигнати обвинения за извършени престъпления, както следва:
1. по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през м.06.2013 г., в гр. Варна, като треньор по футбол в ПФК „Ч. м.” – Варна, чрез използване на положение на зависимост и надзор, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Р. М. Т., на 12 г., роден на ….. г.;
2. по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през м.06.2013 г., в гр. Варна, направил опит да извърши полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Р. М. Т., на 12 г., роден на ….. г., като употребил за това сила и използвал положение на зависимост и надзор, като негов треньор по футбол в ПФК „Ч. м.” – Варна, като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от дееца причини;
3. по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата в началото на м.07.2013 г., до 24.07.2013 г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като треньор по футбол в ПФК „Ч. м.” – Варна, чрез използване на положение на зависимост и надзор, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Х. Б. Р., на 10 г., роден на ….. г. и
4. по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през м.07.2013 г., в гр. Варна, извършил полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Х. Б. Р., на 10 г., роден на ….. г., като използвал положение на зависимост и надзор, като негов треньор по футбол в ПФК „Ч. м.” – Варна.
За престъпленията по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1 от НК и по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, в наказателния закон се предвиждат наказания „лишаване от свобода” за срок от две до осем години. По отношение на деянията по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1 от НК, предвидените наказания са „лишаване от свобода” за срок от три до дванадесет години.
Съдебната процедура по делото се разви по реда на чл.373, т.2 от НПК – съкратено съдебно следствие. При тази процедура, съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Особената част на НК (т.е. от предвиденото наказание) и намалява така определеното наказание с 1/3.
С оглед високата степен на обществена опасност на конкретните деяния, в които бе обвинен В. А. М., представителят на Варненската районна прокуратура настоя, след спазване на горепосочените правила, съда да наложи на подсъдимия ефективни наказания „лишаване от свобода”, за всяко от извършените престъпления, както следва:
1. за престъплението по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 5 години;
2. за престъплението по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 8 години;
3. за престъплението по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 6 години и
4. за престъплението по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 9 години.
Съобразно искането на прокурора от ВРП, на основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия следваше да бъде наложено общо най-тежко измежду така определените му наказания – „лишаване от свобода” за срок от 9 години.
ВРС призна подсъдимия за виновен в извършване на всички престъпления, в които бе обвинен, но въпреки аргументираната позиция на представителя на ВРП относно тежестта на наказанията, които следва да понесе В. А. М., наложи на последния, наказания във вид на: 1. „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изтърпяване бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години (за престъплението по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1 от НК); 2. „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца, чието изтърпяване бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години (за престъплението по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК); 3. „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 4 месеца, чието изтърпяване бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години (за престъплението по чл.149, ал.2, пр.5 и 6, във вр. с чл.149, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК) и 4. „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години (за престъплението по чл.157, ал.2, във вр. с чл.157, ал.1 от НК).
ВРС определи общо най-тежко наказание, което подсъдимия да изтърпи – „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години.
Така постановената присъда ще бъде протестирана от Варненската районна прокуратура пред Окръжен съд – Варна, поради явната несправедливост на наложените наказания.
Вашите коментари