Независими народни представители не могат да образуват парламентарни групи, а съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят.
Това е предложила в редакцията на Правилника за дейността на НС депутатът от Коалиция за България Мая Манолова, зам. председател на парламента. Тя е председател на временната комисия за изработването на правилника и е направила основните промени, които днес дискутират на заседание на комисията, предаде репортер на БГНЕС.
През последната седмица на месеца Манолова предлага също заседанията да се провеждат в четвъртък и петък от 9.00 до 14.00 часа. В началото на заседанието Павел Шопов поиска да не се прави редакция на Правилника за дейността на парламента, изработен в 41-ото НС, а да се изготви чисто нов текст на документа, с нови глави, правомощия и задължения. Председателят на комисията му отговори, че е добре сега да дискутира този вариант, за да има сформирани комисии, без да ги гласуват, а до вторник другата седмица да се направят предложения за промени.
Ето и най-важните промени, внесени за дискусия: Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - с разрешение на неговия председател. Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни. Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.
Народният представител представя лично писменото си съгласие на председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.
Искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение, не по-късно от 14 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание. Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, то може да отмени дадено от него разрешение. Разпоредбата на чл. 70 от Конституцията се прилага и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.
Вашите коментари