Скандалът около полетите на Делян Пеевски вече не е само политически спор за това кой, кога и с кого е пътувал. След публичното изнасяне на данни за маршрути, спътници, фирми и плащания експерти по сигурност и право предупреждават, че казусът може да се превърне в проблем за България пред европейските институции заради начина, по който са използвани чувствителни PNR данни.
PNR данните — Passenger Name Record — са резервационни данни за пътници, които авиокомпаниите предоставят на специализирани национални звена. Те могат да включват имена, маршрути, информация за багаж, резервации и начини на плащане. По европейските правила тези данни се използват за предотвратяване, разкриване и разследване на терористични престъпления и тежка престъпност, а не за общ политически контрол или публични справки.
Според публикация на News.bg експерти предупреждават, че ако данните за полетите на Пеевски са извлечени от PNR звеното без ясно правно основание или са били съхранявани извън допустимите срокове, това може да предизвика реакция от ЕС и партньорски служби. Бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев поставя въпроса защо се споменават данни от 2017 г., след като по правилата PNR информацията трябва да бъде заличавана след определен срок.
Европейската рамка е строга. Според Директива (ЕС) 2016/681 за използването на PNR данни. Тя допуска тези данни да се използват само за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежка престъпност.
PNR данните могат да се използват основно за три вида действия:
1. Предварителна оценка на пътници преди пристигане или заминаване — например чрез сравняване с бази данни или предварително определени критерии за риск.
2. Проверки по конкретни искания на компетентни органи — например полиция, прокуратура или служби, когато има връзка с терористично престъпление или тежко престъпление.
3. Анализ за изработване и актуализиране на критерии за риск, които да помагат при установяване на лица, потенциално свързани с тероризъм или тежка престъпност.
Под „тежка престъпност“ директивата разбира престъпления, изброени в приложение към нея, когато са наказуеми с лишаване от свобода най-малко 3 години. Сред тях са например трафик на хора, наркотрафик, пране на пари, корупция, участие в организирана престъпна група, киберпрестъпления и други тежки форми на престъпност.
PNR данните не са предназначени за общо политическо наблюдение, медийни справки, административно любопитство, проследяване на публични личности без наказателноправно основание или проверки от типа „кой с кого е летял“, ако няма връзка с тероризъм или тежко престъпление.
Има и строги ограничения за съхранение. Данните могат да се пазят до 5 години, но след първите 6 месеца трябва да бъдат деперсонализирани, така че пътникът да не може да бъде непосредствено идентифициран. Повторното разкриване на самоличността е допустимо само при строги условия.
Съдът на ЕС също тълкува режима ограничително: използването на PNR данни трябва да е сведено до необходимото, да е пропорционално и да е свързано с борба срещу тероризма и тежката престъпност, а не с общи цели на сигурността или произволни проверки.
Накратко: PNR данните могат да се използват само като инструмент за наказателноправна превенция и разследване на тероризъм и тежки престъпления, не като универсална база данни за политически или публични справки.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари