Министерството на финансите публикува пълна база данни с обществените поръчки на държавата, с която за първи път на едно място се събира обобщена информация за над 7000 процедури на обща стойност над 30 млрд. евро. Това обяви на брифинг служебният финансов министър Георги Клисурски, като подчерта, че целта е гражданите, медиите и анализаторите да имат пряк достъп до информацията и да могат да упражняват реален контрол върху публичните разходи.
По думите на Клисурски новата база не заменя регистъра на Агенцията за обществените поръчки, а го надгражда. Разликата е, че вместо проверка „поръчка по поръчка“, сега данните са събрани в отворен формат и позволяват цялостен преглед на възложителя, предмета на договора, стойността, извършените плащания, авансите и оставащите суми за разплащане.
От публикуваната информация става ясно, че по над 6000 от тези обществени поръчки вече има сключени договори, а около 1000 все още са без подписани контракти или са в етап, който предстои да бъде допълнително прегледан. Именно за тази група министърът е разпоредил на ресорните ведомства обстоен анализ, така че при установени проблеми процедурите да бъдат променяни или прекратявани.
Един от най-силните акценти в новата база са авансовите плащания. По данни, цитирани от Клисурски, държавата вече е изплатила аванси за над 4,4 млрд. евро, като голяма част от тях са концентрирани в отбраната и пътната инфраструктура. Над 140 поръчки са с аванс над 50% от стойността на договора, а при около 330 авансът надхвърля 20%, което поставя въпроса за по-строг контрол върху предварително раздадените средства.
Базата данни показва и друго важно число за бюджета: до края на 2026 година по вече обявените обществени поръчки предстоят плащания за около 5,6 млрд. евро. Според финансовия министър това е ключова информация при подготовката на редовния бюджет за 2026 г., защото тези ангажименти трябва да бъдат отчетени така, че дефицитът да не излезе извън допустимите рамки.
Клисурски заяви още, че от началото на мандата му вече са възложени 62 финансови инспекции по обществени поръчки със съмнения за нередности. Сред посочените като най-проблемни теми са договорите за тестове за онкологични заболявания в здравното министерство, ремонтите и поддръжката на пътища към АПИ и договорът за инсинератори в Българската агенция по безопасност на храните.
Така ходът на Министерството на финансите изглежда не просто като техническо публикуване на таблица, а като опит за пренареждане на контрола върху публичните разходи. Ако данните действително започнат да се използват активно от институции, медии и граждански организации, новата база може да се превърне в един от най-силните инструменти за осветяване на рискови договори и съмнителни плащания в държавата.
Вашите коментари